Буден бродя по света –
сам се лутам ала и в нощта,
изгубен – пустош! Самота!
Отново ли ще е така?
Страх сковава ми сърцето,
с тоз ужас половин човек съм вече.
Но ето заспивам, и сънувам теб.
В безвремието на съня, сме заедно сега
– красота е тази приказка една!
Заспивам, за да я сънувам.
И ето пак вечер е и ние там Бродим двама,
ти и аз – едни същи в без глас,
Упование за любовта е таз тишина и
нежно дава рамо.
Без теб се будя сутринта.
Ала зная, ти ще дойдеш.
Аз и ти – ръка за ръка в тишината на ноща
Възторг е да заспивам така.
Read More