Сега е добре да си порочен,
а с туй и малко неточен.
Днес живота се вълнува
от страсти мимолетни и блянове неясни.
А реалността къде остана
Загърбена встрани, чака и седи.
Човек да се отрака, от дума да се разбере.
За жалост нищо не отбира
и пред нищо се не спира.
Въпрос записан в историята човешка.
Защо завиждам, на кого? Защо?
Толкова е кратко туй писмо.
Таман да се запита.
Глава надигне и падне в плен,
На заблудите жестоки.
А. реалността си чака, сякаш отстрани.
За този мой нрав ще бъда заклеймен,
в този план аз съм устремен.
От толкова храна, гладен не ще остана.
Без срам скачам в бран.
За реалността, от себе си ще се откажа.
Подарък след подарък, връщам.
Кой подаръците ще притежава?
Подаряващите, са малко подарени.
А реалността си чака да ги пресее.
Read More