Едно от нещата, което много често правим несъзнателно е да се отдалечаваме и запазваме дистанция от нещата от които се страхуваме. Това е толкова човешко, толкова познато, като цяло представлява механизъм, с който се опитваме да предпазим себе си.
За съжаление отбягването на страховете е едно от нещата, което ни лимитира най-много в личен и социален план. Много често ние отбягваме страхът от болката, страхът от обидата, страхът от това да изглеждаме глупави в очите на другите, страхът от това да се провалим. Страхът от разочарованието. С това ние създаваме различни начини и методи да се предпазим от неудобството на страха.
Как можем, да се обвържем интимно с някого, ако ние е страх от това да се открием напълно, ами ако се почувстваме уязвими?
Как можем да станем по любящи и истински в нашите отношения, ако се страхуваме от преглъщането на нашата гордост.
Как можем да живеем в реалността, ако бягаме от неудобните и страшни разговори?
Как можем да рискуваме с нов проект, да стартираме нов бизнес или да преследваме това което обичаме, ако постоянно отлагаме заради страха от неуспеха и разочарованието?
Защото ни е страх от това да изглеждаме глупави в очите на хората, как тогава може да научим нещо, ако желаем само сигурност и бягаме от несигурността. Няма как да се научим да играем шах, без да изиграем куп игри, в който да загубим. Не може да започнем да се учим докато отбягваме несигурността. В реалността почти винаги искаме и чакаме някого, който ще ни подари магическия отговор и с него да решим проблемите си.
Истината е, че ние трябва да се чувстваме неудобно, трябва да работим усилено, да допуснем да се страхуваме, да допуснем страха до себе си, да го разберем и да го изживеем. Отговорът на въпроса как, е да спрем да бягаме и вместо това да се обърнем с лице към страха и да го изпитаме.Например, ако се страхувате да отидете на социално събитие просто го направете не си позволявайте да го отбегнете отново. Ако забележите, че отбягвате даден неудобен разговор, вие го инициирайте. Когато отлагате да направите трудни неща и незнаете как да започнете. Стартирайте с малки стъпки с малки стъпки, почувствайте страха и осъзнайте, че не е толкова опасно. Неприятно е да изпитвате страх, но това няма да ви убие, ще продължите да живеете.
Безпокойството и неудобството от страха е нашата пътеводна светлина в тъмното. Това е мястото към което трябва да вървим, вместо да бягаме от него. Това е мястото, където ще научим любовта и ще израстем. Съюзете се със страха, използвайте го и ще се освободите от всичките си стари ограничения. Страхът е неприятен и все пак това е най-красивото място в света на което можете да сте. Научете се да го разбирате, бъдете на това място, когато е възможно да го издържите.
„Не трябва да се страхувам. Страхът е убиецът на ума. Страхът е малката смърт, която води до пълно унищожение. Ще се изправя пред страха си. Ще позволя да премине над мен и през мен. И когато отмине, ще се обърна за да видя пътя му. Там на където отиде страхът, няма да остане нищо. Ще остана само аз. “ – Франк Хърбърт, Дюн