Веднага щом се съвзема от боледуването Христо се завръща в Търново. На свободна България са й жизнено необходими млади, образовани, енергични хора. Белчев е потърсен и назначен в Управителния съвет на Севлиево. Скоро младият, 21 годишен, чиновник бил забелязан от всички. По това време председател на окръжния съвет в Севлиево е Иван Ангелов.Така съдбата го среща с бащата на Мара Белчева. От време на време дъщерята идва при баща си и макар че е 11 – 12 годишна, Христо не би могъл да не забележи нейната красота и да не се поддаде на очарованието й. Бащата забелязва интереса на младия човек към дъщеря му. Той разбира, е с тези способности Христо го очакват добро бъдеще и кариера. За това до края на живота си ще държи Мара да се омъжи за него.
По това време в Севлиево се провеждат избори за народни представители. Христо Белчев е член на изборното бюро. Заради побоища със сопи, подкупване и напиване на избирателите и т.н. изборите се касират два пъти. Хр. Белчев и другите членове на бюрото са дадени под съд и под стража са откарани в Търново. Какви обяснения е дал Хр. Белчев на търновския вицегубернатор не е известно, но след половин час арестуваните са освободени и до вечерта са отново в Севлиево. От случката става ясно, че политическия живот започва да го отблъсква.В края на 1879 г. Хр. Белчев е назначен в канцеларията на губернатора на Търново. Тук се запознава с П.Р. Славейков, който забелязва поетичната дарба на Белчев и го привлича да сътрудничи в хумористичното издание “Остен”. Със свои сатири и фейлетони Белчев сътрудничи във в-к “Целокупна България”, “Независимост”, “Какалашка”. Посещава дома на Михалаки Георгиев, където се събират видни писатели и приятели на литературата като Иван Вазов, Иван Шишманов, д-р Кръстьо Кръстев, беседвайки по литературни въпроси. Благодарение на способностите си през 1880 г Белчев вече е в София, а на следващата година става директор на Статистическото бюро. Едновременно с това се открива възможност за следване в Париж и той веднага изявява желание да замине. Доверието в неговите възможности е толкова голямо, че министър-председателят Петко Каравелов му възлага сам да си напише свидетелство за служебната си деятелност, както намери за добре, а той, Петко Каравелов, е готов да го подпише с двете си ръце.
По-късно с присъщото си чувство за хумор, Белчев ще споделя със свой приятел: ”Ако не бях приел, щях да клюхтя като кираджийски кон от къщи до канцеларията и от канцеларията до къщи със задушено желание”. На заседание на Министерския съвет е решено “да се отпусне месечна стипендия от 200 франка на юриста Христо Белчев да следва курс по финансите в Париж”. Скоро след това, на 21 година възраст, Христо Белчев заминава за Париж, където изучава финансови научи, международно право и да изучава практически данъчната система на Франция.
За Христо Белчев Париж е олицетворение на “хубавото, прекрасното, очарователното; трон на величието, славата, безсмъртието; храм на свободната мисъл, знанието, мъдростта; лежище на изкуството и великодушието; точка на блясъкът, вълшебния блясък и жар на свободооумението; бликащ извор на благородните, възвишените, небесните размисли; люлка на учтивостта и изтънчеността; гнездо на нежността и пленителната грация на дивната французойка”.
Целият тригодишен престой в Париж е изпълнен с непрекъсната нужда от пари. Води изключително оскъден живот. Живее в стая постлана от тухли, която му напомня манастирснка килия, “ без да се гледа близостта й до облаците”. Храната е оскъдна. Много рядко може да види на себе си “не зинали панталони, не прогледнали обувки, на главата не позеленяла шапка”. Изчерпва всичките си спестявания “без да може някой да ме укори и в най-малкото разточителство”.
Няма място за никакви развлечения и удоволствия. ”Далеч съм да потвърждавам, че с 200 франка на месец не може да се живее в Париж. Да се живее може, но не и да се учи…”. ”Ако 6 годиншните Загребски бедствия не са ми спечелили никакъв опит, аз ще се покая дето си оставих топлото място в Министерството и не си стоях да обработвам науката на сития за улучашающата страна на сиромашията”. На стипендията, която държавата му отпуска, Белчев гледа не толкова като на благодеяние, а като на контракт. Него са го изпратили в Париж да учи, за да бъде полезен на отечеството си, защото “ако гледах на стипендията си друго-яче, щях да се помиря със собствената си съдба”. Но чувството му за хумор и тук не го напуска. Той се шегува с бедственото си положение, въпреки че животът му се е превърнал в “просия”. Както споделя с приятеля си Спас Вецов, е принуден да се задоволява с “печалното утешение на втората от християнските добродетели – надежда за по-честити времена”.
През кратките ваканции Христо Белчев посещава Швейцария и Германия, където най-често е в Щутгард. Тук изучава немски език и се запознава с немската класическа поезия. Покорен е от поезията на Хайне. Задълбочено чете Гьоте, Шилер, Боденщедт, гледа “Фауст” и е удивен от “декорациите, от живите и мъртвтите картини”. Наред със сериозните занимания, от игривите очи на веселия младеж нищо не убягва и той на се сдържа да не се пошегува и със себе си и с това, което вижда наоколо. “Светът тук е тъй очарователен, природата тъй разговорлива, съществата тъй небесни ,“тончайши” и ”ефирни”, щото ако не за друго, то поне имам свободата да ходя и си паса очите яко бейка смиреномудреника и богобоязливия”.
По време на следването си в Париж, Христо Белчев се занимава и с творческа дейност, пише стихове, започва своите “Мисли и бележки”, поддържа връзки с Родината, получава български вестници и списания, изпраща стихове за печатане, но внимателно се интересува в кой вестник ще се отпечатат. По този въпрос пише на Спас Вецов следното: “Колкото за стихотворения и за в-к “Балкан”… аз правя следната резерва: аз му не зная направлението, нито чий е орган. А кога човек въобще пише в някой вестник, все трябва поне колко-годе да е съгласен с главните точки на програмата му. Това съображение е от още по-голяма сила за в България, дето хората не питат какво си казал, но от кой лагер си го казал”.
В Париж Белчев сътрудничи и на известния френски социолог Демомбин, автор на много известното за времето си съчинение “Държавите в Европа”. В това съчинение разделът за България, който е около 40 страници, е написан от Христо Белчев. В Париж Белчев прави впечатление и с тезата си върху поземления налог, който аргументира в редица специални научни съчинения, по-късно преведени и на български език.
Ето какво пише в биографията на Белчев неговия брат. “В пребиваването си в Париж пак се е занимавал с писане във вестниците на статии и преводи, разбира се, не за за удоволствие, а за интерес, понеже пенсията му пак не бе достатъчна, но при всякой начин материалното му положение не бе като в Загреб. Проводи ми, когато беше в Париж едни книжа като научно-периодическо списание, в което имаше геометрически чертежи и като механика на машини. В едно списание имаше и статии от него и преводи от немски и руски език, подписани с подписът му. Зная със сигурност, че пишеше във французките вестници и научни списания”.