Ето че и двамата са в София, но все още не са се срещнали. Христо изцяло е погълнат от служебните си задължения и следи за нея само от вестниците.
Първият контакт между двамата става през февруари 1885 г. Мара е по-смелата. Тя му пише първа и иска и той да й пише. Христо искрено й благодари за “любезността да ми позволите да Ви адресирам тези редове”. В краткото писъмце Мара е сложила и един свой портрет. Белчев е възхитен от красотата й. Той помни едно малко момиче, а от портрета го гледа лице “въплощение на сънувана хубост”. “Откак се е подновил в мене спомена за татковото Ви желание, като че ли съм станал по-жив, по-ведър, по-весел. Някои от приятелите ми тук забелязват това променение, но те още не знаят причината му. Добър ли е признак? Смея ли да вярвам, че ще бъда един ден честит, а не съм Ви неприятен?”Но едновременно с това у него има една увереност, че Мара ще бъде негова жена и това едва ли се подхранва от “отколешното татково желание”.
Още в това свое първо писмо той я нарича своя “бъдеща другарка” и е уверен, че “под благотворното влияние на взаимната ни преданост с бъдещата ми другарка ще светне с по-хубави краски божия свят”. “Молке, недейте да разкривам при първа среща булото на сърцето си, боя се да не избухне нещо, което ще ме отвлече от въпроса, който трябва първо да се реши. За хубавите, веселите, приятните неща ще имаме целия си живот”.
Още в това първо писмо Белчев споделя с Мара, че смята за в бъдеще да продължава кариерата на финансов чиновник “ако не сегиз-тогиз и по книжовното поле”. Той не иска да се замесва в политически партии, “защото не искам да воювам за лаврови венци в борба, дето изобщо речено идеала е примамка, средствата низки, а целта не от безкористните. Искам както и до сега с честен и мирен труд да си изработвам щастието. В останалото за бурен живот не съм роден”.
Нека не отдаваме сериозния тон на това първо писмо на студенина и пресметливост. Не, всичко това е плод на едно желание за бързо опознаване “с цел да прекратим разстоянието и да си четем в душите”.
Във второто писмо Белчев слага своя портрет и ”какво ще бъде впечатлението Ви, боя се да го узная…”