Докато четете, опитайте да направите пауза, за миг да разширите вниманието си извън компютъра или телефона – можете ли да осъзнаете реалността на този момент?
Преди няколко дни, направих страхотна вечеря, всичко беше супер вкусно, подправките в салатата бяха балансирани, всички продукти бяха съчетани префектно, вкуса и беше превъзходен, уви бях сам и нямаше с кого да я споделя. Замислих се дали да не направя снимка за да я кача после във фейсбук.
В този момент, всичко това, ме накараха да си задам въпроса какво се случва с мен. Защо тази прекрасна храна не е достатъчна? Какво недостига да изживея прекрасния миг, защо в мен остана чувство за непъленоценост на мига? В мен се бе създало желание някакси да разтегна този момент на наслада, да го запазя да го задържа, да го споделя по някакъв начин.
За съжаление момента вече бе започнал да се изплъзва, със скоорост правопропорционално на желанието ми да го хвана и задържа, колкото повече исках да го хвана и задържа толкова по малко оставаше от него за да му се насладя.
Това разбиране, ми остави ценен урок. Момента сам по себе си e невъзможно да притежава характеристика достстъчен-недостатъчен, явно аз съм този който го оценява и му лепи етикети. Самото чувството за достатъчност- недостатъчност произлиза от мен, създавам го в моята глава, съществува само там. Сякаш искам да направя момента по-реален от колото е, по-лесно разбираем, по-човешки. Това, че не мога да споделя , да фиксирам момента, да го забода с карфичка на стената да го притежавам. Дали всички тези желания и действия не произтичат от това, че игнорирам преходността на момента. Дали защото преходността е доста стресираща и плашеща за мен, с постоянноти си напомняне колко преходен съм самият аз.
Момента е такъв какъвто е. Той е достатъчно вдъхновяващ и реален. Дори без да е споделен, би следвало да е достатъчен, най-малкото заради това, че съм жив и съм свидетел.
Замисляли ли сте се, колко пъти сте изпитвали чувство на недостатъчност в живота си, едвали някой не е имал поне няколко сходни ситуации, като например:
- Сядаме да вечеряме, понеже самата храна е недостатъчна хващаме телефона и преглеждаме пощата или социалните мрежи, и правим всичко останало, но не и да се храним пълноценно.
- Ставаме нервни когато хората се държат различно от това което очакваме от тях.Сякаш техните преценки и чувства са недостатъчни.
- Чувстваме се изгубени в живота, безсилни и без посока, сякаш това че сме живи не е достатъчно.
- Отлагаме, когато знаем, че трябва да седнем и да свършим нещо важно, разсейваме се с всевъзможни неща, сякаш нашата работата сама по себе си не е достатъчна.
- Изпитваме желание постоянно да правим нещо, все бързаме, не можем просто да седнем и да седим спокойно, заради самото седене и съзерцание.
- Страдаме по загубени хора, страдаме по миналото, страдаме по загубени традиции, сякаш да живеем в настоящето не е достатъчно.
- Постоянно се чудим, какво ни очаква напред, сякаш това което е около нас в момента не е достатъчно.
- Постоянно се опитваме да станем по-добри, опитваме се да променим хората около нас, сякаш и ние и те не са достатъчно добри такива каквито сме.
- Игнорираме себе си, игнорираме хората около нас, игнорираме ситуации от нашия живот, защото смятаме че това което ни се случва не е достатъчно и не е реално
Какво би се променило, ако приемем сегашния момент такъв какъвто е, какво би се променило, ако приемем себе си и всички около нас, такива каквито са?
Какво би се променило, ако на нас не ни трябва нищо повече от това което имаме и което сме?
Какво би било по различно, ако приемем, че момента в който живеем ще отмине, просто така, без да се опитваме да го хванем и задържим?
Какво би се променило, ако вместо да игнорираме и да се отричаме, просто кажем ДА на всичко което ни заобикаля?
Какво би се променило ако приемем “лошото” заедно с доброто, красивото с грозното, страхът да рискуваме с поетия риск, грешките и успехите.
Какво би се променило, ако просто живеем, без да очакваме да сме перфектни.
Ще ви кажа, Ние ще се променим. Ще бъдем вдъхновени от дарът на самият живот.
Реалността е една, но към нея съществуват много гледни точки. Доброто и лошото са както едно така и две, живота и смъртта са както едно така и две.