„Лицата им изглеждат грозни, когато си сам“ – Джим Морисън The Doors
Предполагам на всеки се е случвало да остане сам. Аз например, толкова съм свикнал да има хора около мен, че когато остана сам ми става странно, някак не-естествено, тихо и празно.
Напреден план в главата ми излиза чувството на самота. Точно за това чувство на празнота реших да пиша в тази статия, защото самота ме плаши!
За някой хора, малка почивка от забързания живот в ежедневието може да бъде доста освежаваща, но за повечето хора като мен свикнали с постоянната динамика на живота в града, това е доста депресиращо. Човек поддал се на чувството за самотата, може да придобие доста деструктивни навици с който да се опита запълни празнотата или най-малкото да притъпи страха, от това да си сам. Например вредните навици могат да включват употребата на алкохол, наркотици, прекомерно хранене и др.
Само по себе си, усещането за самота е само чувство, тоест то не представлява действие. Разсъждавайки по въпроса, реших да разгледам отблизо това усещане/чувство на самота. Това може да се каже, че вече е предприето действие, което горещо препоръчвам на всеки, който се чувства самотен (за кратко или през по-голямата част от времето). Разглеждането на чувството за самота, бе много просветляващо за мен.
Получим ли усещането за самота, в нас се създава страх от това, че сме изоставени, след което ние се опитваме да подменим, чувството за близост което си е отишло с различни заместители. Ставаме трескави, държим в под напрежение. Празнотата която се е отворила се опитваме да запълним с комфорт, това действие е съвсем човешко и нормално. Искаме да намерим утеха и уют, да се скрием дори. Ние бягаме и не желаем да се изправим пред ужасяващите чувства, които можем да изпитаме. Като например: Страх от непознатото, страх от самотата, страх от забвението и др.
Това което опитах е да оставя страховете за момент, и да си позволя да изпитам и изуча тази самота, да я допусна близо до мен, да спра да бягам от нея. Оставих се да почувствам самотата, приближих се … Изведнъж се случи нещо много хубаво, получих урок по себе познание. Гледайки своята самота, видях себе си там. Освен това научих нещо важно за мен, какво е да чувствам болка и как да се справям с нея.
Ако сте в такава ситуация, опитайте да се обърнете към себе си, да почувствате болката, къде се локализира в тялото ви, какъв вид усещане е, каква е интензивността на чувството, дали се променя? На практика се оказва, че не е толкова лошо и страшно, колкото си мислим, след като си позволим да го погледнем.
Обръщайки се към нас и наблюдавайки ни си даваме шанс да видим какво друго има там вътре: Чувството за любопитство, чувство за интимност, различни желания, пориви, чувства, хубави и лоши отношения и др.. Разгледайте и осъзнайте всичко, което е там.
Това, което е там, е много специално.
То не може да се види, когато сме с други хора и животът ни е изпълнен с ежедневно бързане, шум и всякакви стресори, които ни отвличат вниманието от нас самите.
След като видите всичко и се научите да оценявате чудото, което имате в себе си, ще разберете едно много важно нещо: Вие сте това което правите. Ще разберете, че вие може да сте достатъчни, може да имате щастие точно там където сте. Тогава вие ще бъдете съвсем добре, както сами така и заобиколени от други хора. Това познание ще ви помогне да преодолеете страха от непознатото. Ще намерите стабилна основа във Вас, на която да градите отношения.
Опитайте след това да намерите хора като Вас, в класа ви по Йога или Тай Чи или на някакво подобно спокойно и тихо място. Открийте хората там навън и се поинтересувайте от тях. Защото това чудо което е във Вас е и в Тях, ако си позволите да Го видите.