Ужасен Рай

Може всичко да простиш.

Застрашаваш любовта ти със това.

Гасне тя, по дребните неща.

и сякаш вече не искаш да близо да седиш,

Прегръдки и милувки да дариш.

 

Чувствата идват и си отиват.

Заливат ни като вълна,

Оттеглят ни от миговете ценни,

отмиват всички сетива.

 

Без любов добре, не се живее

Този път моля те недей,

да казваш думи, който вече зная.

Но ти не можеш да се спреш!

а за мен да кажа НЕ! – е невъзможно.

 

Отново заключил съм духа,

скрил съм го под дебела Сянка.

Отричам се от себе си дори.

отново там при изгубените сълзи,

се моля аз да дойде края.

Вместо ужасът да е до без края.