Какво мога да направя, когато работата или личният ми живот е постоянен източник на натоварване, бързане и стрес?
Какво мога да направя, ако животът ми е обикновен и спокоен, но изведнъж нещо се взривява и внезапно попадам в центъра на хаоса и огромен стрес е отвсякъде?
Това, когато правя е да използвам доза “Зен ум” или по друг начин казано “да пускам нещата към който съм се хванал-фиксирал”.
Какво е Зен ум? Честно казано незнам, не съм спрял да откривам какво е това. Единственото, което правя да практикувам действия произлезли от разбирането ми за “Зен ум”, а именно постоянното пускане и освобождаване от на нещата, които държа несъзнателно в хватката си.
Ще напиша няколко примера от живота:
Предстой ми да изпълня проект в кратък срок. Това е нещо, което обикновено ме стресира страхотно! Стресираше ме, докато един ден не си зададох въпроса защо се случва така, какъв е източникът на стреса ми?
Стресът не идва от самата работата, тя е само поредица от действия. Не идва и от крайният срок, той е просто времево ограничение за което трябва да извърша поредица от действия. Стресът идва от самият мен, той е моята реакция към външните събития – той е породен от страхът ми, че няма да се справя, че нещо ще се обърка, че ще изглеждам глупав или некомпетентен в очите на хората. Страхът, причинява моята стрес реакция. Страхът се корени в моите желания събитията да се подреджда по определен начин … искам да спазя срока, искам да направя нещата съвършени, искам всичко да изглежда добре, искам, искам, искам ..
Какво ще стане, ако аз се освободя от желанията и очакванията си нещата да се развиват по определен начин? Какво ще стане ако осъзная, че съм се хванал за една илюзия, че съм се фиксирал върху една фантазия, идеалистичен модел, който държа съзнателно или несъзнателно.
Как мога да знам, как ще се развият нещата, незнам и немога да виждам бъдещето, може нещата да се развият по перфектен начин, може да се развият по десетки различни сценарии реалността е, че нямам пълен контрол над това какво ще се случи накрая. Единственото, което мога да направя, е да извърша поредността от действия по най-добър начин, а фантазиите, идеалите, страховете и стресът са само пречки по пътя ми. Така че, ако мога да пусна този идеал сега, тази фантазия, мога да се освободя от страха и стреса.
Това е дозата “Зен Ум”, за която постоянно уча. Просто да пускам, правейки това, постигам спокойствие, без значение какъв хаос и привидно стресиращо събитие се случва около мен. За съжаление не съм добър в това, но се уча.
Ще напиша за някой от уроците, който съм осъзнал за мен те съдържат ценни уроци за това как да не допускаме стресът да ни пречи.
„Да пуснеш“ използвано на практиката
Когато съм под стрес, първото нещо което правя е да разбера защо съм стресиран. Кое външно събитие ми причинява такава реакция? Защо ме стесира? Как ви страхове пораждат този стрес?
След това се опитвам да осъзная към какво съм фиксирал ума си. Ако отговорът е страх, започвам да търся причината. Много често това е фантазия / идеал, желание да контролирам нещо или някого, искам нещо да се случи по определен начин, желая всичко да се случи според очакванията ми. Ако и Вие казвате: „Той трябва да направи това“ или „Това трябва да бъде така“, тогава и Вие и Аз сте се фиксирали към нещо нереално, някакъв идеал, чакване или изход на определено събитие.
Да се освободя от нещата към който съм се фиксирал, а именно да осъзная, че тези идеали, очаквания, фантазии, не са реални. Тази фантазия, това очакване, това да желаеш да можеш да контролираш всичко … то е само в моята глава. Ако трябва да сме честни със себе си, всички Ние го правим. Именно практиката да пускаме тези илюзии да бъдем осъзнати е урока на който се учим цял живот.
Хубаво би било, ако можем да осъзнаем, че стреса ни наранява. Това, което сме сътворили в главата си, ни причинява болка. Това нещо тези илюзии и идеали, мании за контрол и модели, които създаваме сами, ни причиняват стрес. Те ни причиняват болка и ни нараняват.
Да се освободим
Ако има нещо, което сме създали сами и живее само в нашата глава, и ни причинява болка, защо да го подържаме и храним? В това няма никакъв смисъл, ненужно е. Като го пуснем от хватката си, се освобождаваме от болката и оставате сами с работата, която трябва да свършим.
Спокойни в средата на хаоса
Ако и Вие като мен работите дълги часове и сте подложени на високи нива на стрес. Може би се опитвате да компенсирате натрупания стрес с почивки през работния ден или може да се опитвате да компенсирате през почивните дни.
Въпреки това фактът си остава: без значение как почиваме и се опитваме да компенсираме стреса си остава и ни пречи. Би било прекрасно, ако се научим да работим едно временно да си на почиваме. Това е практиката на “Зен Ум”, за която пиша – да можем да пуснем стреса, да можем да дишаме и да се усмихваме в средата на стресиращ работен ден.
Осъзнавайки че единствено ни стресират нещата, които сами създаваме в главите си, ако успеем да си създадем постоянна практина на осъзнатост, ние ще се освобождаваме от стреса постоянно.
Ако вашият шеф ви даде нов проект с много кратък срок. Край! Вие вече сте под стрес. В този момент се отпуснете, погледнете към стреса, дишайте. Освободете се от идеалът, освободете се от очакванията си за изхода на проекта. Вече сте свободни и можете просто да започне с първата задача – в края на краищата това е всичко, което можете да направите.
Друг пример: Ако ваш колега или клиент е под напрежение и Ви вика. Това също е изключително стресиращо. Докато не осъзнаете факта, че вероятно крещят за някакъв проблем, който не е истински за вас – човекът който извършва действието крещене е подложен на стрес, има лош ден, има проблем при справянето със стреса. А вие имате очакването, че всички около вас трябва да се държат перфектно в някакви норми, което, разбира се, е илюзия и фантазия. Освободете се от това очакване, стигнете до сърцето си, вижте това човешко същество пред вас което вика и не е щастливо и помислете какво добро може да се направи за този човек?
Вашето дете или човека до вас ви стресира
Защото То, Тя или Той не прави това, което трябва да прави. Това е лудост! – си мислите, защо не може просто да направят това, което искате от тях?
Това разбира се, е поредната илюзия / фантазия. Вашите деца (или приятели или съпруг / съпруга, / съпруг / съпруга, / съпруг / съпруга) няма как да се справят с тези очаквания за това как те трябва да се държат – тези Ваши очаквания не са нищо реално, те са просто илюзии и фантазии. Вие Не можете да контролирате поведението им – желанието да ги контролирате е това което ви стресира и натоварва. Ако оставите очакванията си към тях и желанията за контрол, стресът и напрежението между вас ще изчезне. Вместо стрес вие ще отворите сърцето си и ще бъдете отворени за това които са.
Да се пребори със стреса е най-трудното нещо за човешкото тяло и ум и психика, осъзнаването на стресорите и освобождаването от заблудите и илюзиите не е.