Много от нас желаят да имат добре изглеждащо тяло и полагат усилия да постигнат това. Много от нас са се опитвали да открият перфектната диета или невероятната комбинация от упражнения с префекет режим, която да ни помогне да постигнем перфектното тяло.
Повечето от нас имат идеал, когато става въпрос за тялото им, но едва ли всички се стремим към съвършенство. Все пак искаме да имаме хубави тела, да сме здрави физически и психически. [M1] Сигурен съм, че почти всички сме се опитвали да постигнем подобна цел и сме се провалили по един или друг начин. И сме се чувствали зле заради провала.
Какво ще стане, ако не се стремим към някакъв идеал?
Какво ще стане, ако подменим стремежа със състрадание?
Първо, бих желал да изясня защо според мен стремежът поражда проблеми.
Когато се стремим към някакъв идеал (както обикновено правим), има няколко основни проблема, с които трябва да сме наясно:
· Идеалът не е нещо, което някога ще а постигнем; дори да се раздаваме на 100%, щом постигнем целта си, тя няма да е това, което сме си представяли.
· Има голям шанс да не успеете да постигнете идеалните цели, които сте си поставили. Излъганите очаквания ще ви карат да се почувствате зле заради това, че не сте успели.
· Освен това никога не можем да постигнем идеала си сравнително бързо. Повечето цели, като стегнат корем, стегнати крака и т.н., са поне на месеци разстояние, ако не и на години в бъдещето.
Така за първите дни, седмици и месеци няма да успеете да постигнете своя идеал. Да се изпита това не е много забавно. Може да опитате като мен да си поставяте малки цели, малки идеали, например да направите едночасов пробег и всеки ден да се стремите да подобрявате резултата. Дори и тогава той няма да е това, което сте си представяли.
Казвам ви, дори да постигнете своя идеал, вие веднага ще намерите друг, към който да се стремите. След това друг и друг, и т.н. Докато вашият неудовлетворен живот не свърши.
Това, което ни убягва и остава винаги в периферията на вниманието ни е знанието, че няма към какво да се стремим. Ние вече сме перфектни, намираме се на перфектното място в перфектното време. Точно в този момент, изпълнен с красота и чудеса. Разберем ли това, животът ни се изпълва с любов и състрадание към нас самите, към добротата в нас, която да раздваме на всички. И ето, ние вече сме идеални, толкова малко ни трябва. За съжаление, приемаме състоянието си за даденост и фантазираме и желаем нещо друго вместо това, което имаме.
Можем да спрем да се стараем и да преследваме бъдещето и просто да намерим удовлетворение в настоящия момент, без да спъвамемечтите си.
Състрадателният път
И така, ако спрем да се стремим към идеали, трябва ли просто да спрем да правим всичко и да се отпуснем мързеливо и нехайно? Не, точно това не бива да правим.
Това, което е необходимо да направим, е първо да осъзнаем удоволствието да бъдем себе си, да разберем къде се намираме, да видим сложните връзки, които сме създали с хората около нас и да намерим удовлетворение в настоящия момент. Когато осъзнаем това, трябва да действаме, водени от любовта, която е в нас.
Какви действия може да произлязат от това, че харесваме и обичаме себе си? Какви действия могат да се породят ако харесваме и приемаме това което сме, от [M2] радостта и благодарността за това, че сме живи, за живота който кипи около нас?
Когато оценим тялото си като дар за нас, ние ще започнем да се грижим за него. Органите, които имаме, са невероятни, те са чудо на природата. Ние обаче ги приемаме за даденост, злоупотребяваме с тях, като водим заседнал начин на живот; злоупотребваме с наркотици, цигари, алкохол и др., храним се нездравословно.
Вместо това, в знак на благодарност към телата ни, можем да започнем да се грижим за тях. С упражнения, ходене, тичане, разходки в природата, здравословно хранене, медитация и тн.
Като оценяваме дара на живота, можем да опознаваме света. Има толкова много неща, които могат да се видят, толкова много неща, които могат да се научат. Огромна загуба на време е да седим в интернет или да гледаме телефона си по цял ден. Вместо това, можем да проявим любов към себе си, да излезем навън и да движим нашите прекрасни тела.
Като оценяваме дара на храната, подхранваме телата си. Вместо да злоупотребяваме с „боклуци“, наречени храна, можем да намерим радост, като доставяме на телата си красива, здравословна и вкусна храна. Ако осъзнаем, че прясната храна е дар от земята, отглеждана от хора, които не познаваме и които поддържат нашия живот, ще разберем, че тя не е нещо, което можем да приемаме за даденост.
Като оценяваме момента, в който се намираме, ние медитираме. Този момент е изпълнен с блясък, който често пренебрегваме. Вместо пренебрежение, можем да седим и да медитираме, да практикуваме с внимание и любов към всичко. Можем да правим йога, можем да тичаме, можем да плуваме, можем да се разхождаме и да ценим всеки момент, като му оказваме внимание и любов.
Истината е, че ние нямаме нужда да се стремим към идеали, можем да пуснем тези идеали да си отидат и да започнем да ценим това, което е пред нас и около нас, защото ние сме идеални точно такива, каквито сме. За благодарност можем да действаме с любов и състрадание към себе си и към всички около нас. Да се грижим по най-добрия възможен начин за всичко и да живеем в настоящия момент.