Повече от 20-на години у нас се говори за образователна реформа. Върху нея пробват възможностите си и вносни идеи за образование редица образователни министри.
Какво се получи?!
Статистиките говорят за масово и отчайващо неграмотни ученици. Специалисти отчитат, че учениците не разбират съдържанието на това, което четат и учат.
За какво говорим – за умствено недоразвити, тъпо упорство и нежелание за учене или защото образование не е нужно за живота, който могат да имат и без него. Какво толкова фундаментално друго ги вълнува?! Еротиката на чалгата, чалга-културата, 50-те нюанса на сивото като блудкаш, фалш, псевдо, очарованието на големите лесни пари…
Намесваме ролята на родителите, на обществото, политическите процеси, външните влияния в международните отношения, много богати – много бедни, корупцията, неработещите закони, безработицата и ниското заплащане, пенсионното бъдеще…
С какво толкова българското училище отвращава учениците, та не желаят да учат и то за собствено добро. Какво толкова не им достига на учителите, та не могат съвестно да преподават и да мотивират учениците. Ниските заплати ли? Или им липсва възрожденски дух?!
Към всичко това, без да имаме претенция за изчерпателност, следва да прибавим липсата на духовност, която ражда “мъртви души” и липсата на национален идеал, който все още не сме формулирали …
Къде да търсим истината?
Разбира се, ще се обърнем към нашата история българска, към нашите корени, към нашето недавно минало, за да потърсим опит, вдъхновение, желание, за да си отоворим на някои въпроси.
Какво е карало тогавашния българин да изпитва неистово желание да се образова? Липсата на свобода, чисто човешка, възможност за духовна реализация, наличието на чисти, непокварени идеали!
Епохата на Възраждането! Ще ви представим едно момче родом от Котел. Наричат го Джендо – овчар и четец на жития, което расте сред неуки овчари. Изпитва огромно желание и стремеж да се образова. Има достъп единствено до оскъден избор на книги и то с религиозно-догматично съдържание. Наизустява жития на светци и вечния календар и е бил “най-просветения не само сред връстниците си, но и сред всички овчари”. Това е младият Захари Стоянов, авторът на “Записките по българските въстания”!
Ето какво си спомня неговата съселянка Пена Вичева: “… Джендо беше вироглав и непокорим. Натири той овцете, седне под някоя сянка и чете по цял ден книги. Чете като поп, но на училище не е стъпвал – беше самоук. Събере той овчарчетата, па им разправя приказки с часове и, току-виж, изтървала се някоя овчица…”
Джендо няма никого, с когото да се посъветва. На своя глава върши всичко. Но с учудваща упоритост и вътрешна сила продължава пътя си…
Любопитството превръща Джендо в неуморим наблюдател на всичко, което става около него. Ненаситната му жажда за просвета го превръща в неуморим четец на всяка книга, която му попадне. И това ще продължава през целия му живот. Нека си припомним например как Джендо се заема да учи френски език по някои надписи от витрините в Русе, без да има предвид за какво ще му бъде нужен този език.
Ще припомним още една случка, но с особено място в биографията на Захари Стоянов: в една студена зимна нощ той е изгонен от своя майстор понеже чете книги нощно време – хаби свещите и върши престъпление. Същата нощ самотното момче намира убежище в народното читалище “Зора”, към книгите, революционната борба и историческата му съдба. Самият Захари Стоянов вярва, че това е неговият истински рожден ден.
Ето какво мисли за него самата баба Тонка: “Наистина по външен вид Джендо приличаше на циганин, черен, сух, с изгоряло лице, с пъргави и хитри очи и дрипави дрехи. Както си си мълчи тихо, току изпелтечи нещо язвително и саркастично. А външно се смее най-добродушно. Иди и му вярвай. Просто момче, а отде му идват такива едни – все лошото вижда у всички, всекиго ще намери да подиграе с нещо. Жив, пъргав, подвижен като топка, да му се не надяваш – иначе набит и тромав. В душата му все нещо трепка…”
Този същият човек участва в Старозагорското въстание и преживява ужаса на разочарованието. И въпреки това отново участва в Априлското въстание. Участва в рисковете на Съединенито и после в безброй много битки на обществения политически и литературен фронт, превръща се в блестящ журналист, публицист и писател.
Трескавата жадност, с която се самообразова младият човек, го променя непрекъснато. Грубата му неодухотворена жизненост започва да се облагородява, припряното му неспокойствие се устремява към основния идеал на епохата, ще стане основна духовна същност на неговия живот – националното и социално освобождение на българския народ. Този идеал ще осмисля съществуванието му.
Алчната жажда за знания и бързото ориентиране в мисловния живот помагат на Джендо да преодолее онова пренебрежение, което е неизбежно, и да заеме своето място като равен с равни.
Да си припомним с каква енергия и воля той преодолява недоброжелатеността на баба Тонка, сурова и твърда жена. Тя въпреки всичко си остава с известни подозрения към “циганина”. Но този “циганин” все пак взима любимата й дъщеря Сия за своя жена. А тази девойка е хубава, културна, уважавана, с много по-високо обществено положение от своя мъж. С какви качества я покорява?
Все пак “овчарлъкът” ще тегне над целия му бъдещ живот особено след Освобождението и през дните на властването му. В Пловдив по време на Съединението са го наричали иронично “царят на селяните”. Любопитно е да се отбележи, че когато е Председател на Народното събрание, официално облеченият Захари Стоянов свалял ръкавиците и е свирел с пръсти в уста установения сигнал, за да повика файтонджията…
“Медвенският овчар”, самоукият четец на жития на светци, се превръща в блестящ журналист, публицист и писател , който създаде у нас благородната традиция най-добрите ни писатели да превръщат историята в литература.
А “Записките по българските въстания” на Захари Стоянов освен българска история са и мощно средство срещу “мъртвите души” не само в литературата, но и в живота…
Вярно е, че епохата, времето в което живее Джендо дава живот, храна за появата на герои като Джендо.Това е епохта на Възраждането и на многото въстания на българите за политическа и социална свобода.