Всеки ден
Минавам като враг
през този шумен град
и си мисля
за чистата любов
Която започва пак
Щом премина тънкия и праг
На онази малка къща
скрита във гората
Припомням си и как,
Целувка съм раздал
там не една
и в омайната им сладост
душата се събира със душа
Автор: Николай Петров 26.04.2018г