Ръцете ти,
Ръцете ти, студени,
Искам да държа.
С душата ти, топла
искам да се преплета.
През нощта
Да се събудя, искам
Да те погледна,
после в постелята нежно,
с надежда да заспя.
Спокоен сън изглежда,
Едва ли безкраен, ще остане.
Щом напуснем уюта на нощта.
На светло, през деня.
Сърцето ми, все за теб
ще се оглежда!
ще чака, в самота,
момента, в който ще те докосна
и ще прескочи пак същата искра.
Автор: Николай Петров 03.05.2018г.