ЖУРНАЛ 1

Сигурно не съм единстеният, който е разбрал и признал пред себе си, че в етап от живота си е бил не уверен в емоциите и чувствата си. През този период съм чувствал голяма нужда от повече позитивни емоции.

Дълго време изпитвах желание, някой да ме направи щастлив, и когато това не се случваше се чувствах нещастен, съответно като реакция обвинявах хората около мен за това за това мое състояние. В този период аз несъзнателно се  стремях се да запълвам(подхранвам) емоционалните си нужди от хората около мен.

Докато се случваше този процес, си създавах куп проблеми, за който дори не подозирах, че съществуват.

Тогава се чувствах нещастен, заради това, че най-близките ми хора не можеха да отговорят на емоционални те ми нужди. Това състояние се поддържане от заблудата да търся щастието да е някъде извън мен, опитвах се да го искам, търся, и окгато го видех в хората около мен да го хвана и получа, а то все си оставаше  неуловимо за мен. Чувствах се напълно безпомощен, защото очаквах някой да ме направи щастлив и да изпълни емоционалните ми празноти. Какво се случваше когато този някой не го направеше, все пак едва ли очаквах някой да живее заради мен специално на този свят и да обслужва емоционалните ми нужди?

Точно с поставянето на този въпрос и разбирането естеството на проблема осъзнах няколко важни неща. .Те ми помогнаха да стана по стабилен и емоционално самостоятелен – самодостатъчен – независим.  Това подобри отношението ми към живота и значително увеличи чувството ми на щастие.

Не мога да твърдя, че съм експерт по темата, все още има неща за който съм в процес на промяна. Именно този процес  е много, много полезен, казвам Ви го като емоционално независим човек. Затова ще споделя някои неща, които съм научил до момента.   

За да разберете дали и вие не страдате по подобен начин както мен, опитайте се да си отговорите на няколко въпроса, разбира се бъдете максимално честни и откровени пред себе си.

• Търсите ли романтичен партньор, който да ви направи щастливи? (очаквате ли, магически и романтично да се появи принцесата – принца във вашия живот и да промени всичко)
• Ако имате връзка, гледате ли към партньора си с очакване за любов, за секс, за подкрепа, за увереност, за одобрение?
• Разстроен ли сте, ако партньорът ви не реагира по някакъв определен начин, които вие очаквате или пък не откликва на някоя ваша нужда?
• Когато сте сами, чувствате ли нуждата от заглушите и подтиснете на самотата? Винаги ли сте на телефона си, когато сте сами?
• Оплаквате ли се много от действията на другите хора? Изнервят ли ви нещата, които вършат? (в работата от прекия ви началник, в живота от съседа, в изкуството от критика и тн.)
• Дали Вашите лични отношения с партньора ви са центърът на вашата вселена? Какво ще кажете за връзката Ви с приятелите или с децата Ви? (имате ли чувството, че без определени хора вашето съществуване няма смисъл)
• Притеснява ли ви, ако вашият партньор прави нещо, което не включва вас, или ви откаже да направите нещо, което сте правили заедно?
• Ревнувате ли?

Този списъкът не е изчерпателен, но някои от вас вероятно ще се видят в някой от тези ситуации, ако сте напълно честни. Това, че може да припознаете свой черти или поведение от гореизброените  не означава, че Вие или Аз сме лоши хора. Аз все още виждам себе си в някои от тези ситуации, въпреки че вече се чувствам много по-добре в тях. Повечето хора имат сходни мисли действия и очаквания, макар че мнозина не биха си признали. Не биха си признали защото се притесняват, че това автоматично ще ги направи да изглеждат лоши хора в собствените си очи и в очите на другите. Никой не обича и не желае да изглежда лошо. Дори да имате някои от тези характеристики, това не ви прави лоши просто ей така – Вие сте това което сте точно сега в този момент.

За това смятам, че уменията за придобиване на емоционалната самостоятелност са полезни за учене. Те могат да трансформират нашето нещастие в щастие. 

Преди да започна с кратките насоки, ще се опитам да разбера защо се случи така, някъде там назад във времето.

Обикновено тези модели на мислене започват в детството. Ние като деца разчитаме на нашите родители за нашите емоционални нужди – любов, комфорт, подкрепа, одобрение и т.н. Точно заради това ние често не развиваме емоционални умения за самоувереност още в детска възраст, защото родителите ни (от любов към нас) правят всичко възможно да ни осигурят всички тези нужди.
И изведнъж ние порастваме и ставаме възрастни, без да сме научили нищо за емоционалната самостоятелност. И така влизаме в живота и започваме да търсим някой, който да задоволява нашите емоционални нужди.

Започвайки да търсим перфектния партньор и вероятно ще преминем през няколко сериозни перипетии, защото:

1) Не сме емоционално независими, така че когато сме във връска започваме да правим неща, които и вредят.

2) Най-вероятно и партньорът ни е същият като нас.

Ако някога сме пострадали, обвиняваме човека до нас, че ни е наранил. Че никога не е бил там за подкрепа. Ако те не са били там когато имаме нъжда от тях, ги обвиняваме. Ако ни се е случило нещо лошо, ние сме станали жертва и вече не виждаме как ще продължим живота си, объркани сме, наранени, и това е защото някой ни е сторил нещо лошо, нали?

От целия този ужас има решение.

Трябва да научим, че: Щастието не е извън нас, и да станем емоционално самоуверени  и самостоятелни.

Ако търсим щастието си в другите хора, може да получим нещо, но на първо място това е ненадежден източник на щастие и на второ място какво става ако този човек изчезне от живота ни по една или друга причина. Хора идват и си отиват, или пък може да бъдат емоционално недостъпни по свои лични причини.

Трябва да разберем, че не е тяхната работа да задоволяват нашите емоционални нужди. Самите те се борят да посрещнат собствените си нужди. Така че, вместо да търсим щастие от някой друг, трябва да осъзнаем, че нашето щастие не е там. Това е в нас.

Щастието не е в бъдещето или в миналото, не е някъде другаде. То се предлага точно в нас, точно сега, през цялото време.

Как можем да си помогнем? Това изисква вътрешно търсене, ще напиша няколко предложения:

• Седнете сами поне  за няколко минути, без хора и устройства който да ви разсейват. Погледнете навътре в себе си. Обърнете внимание на мислите, докато се появяват. Опознайте ума си. Вижте колко е завладяващо. Това само по себе си е безкраен източник на развлечение и учене.
• Един от моите източници на щастие е създаването на идеи, който произзвеждат нещо или водят към нещо. Не ми трябва някой да бъде креативен вместо мен. Вие също можете да бъдете креативни в живота, в идеите си,  те ще ви накарат да се учудите от собствените си способности.
• Аз, например обичам да уча. Това ми дава щастие, помага ми да се развивам.
• Също така любопитството е безкраен източник на щастие за мен.
• Научете се да поправяте вашите собствени проблеми. Ако ви е скучно, поправете го. Ако сте самотни или наранени, утешете се. Ако ревнувате, не се надявайте, че някой ще ви помогне, просто се успокоите … бъдете уверени.
• Поемете отговорност. Ако установите, че обвинявате другите, кажете си, че другият човек, никога не е проблемът. Разбира се, вие може да вярвате, че другият е проблемът, но тогава вие сте зависими от тях за решението на този проблем. Ако смятате, че проблема не произтича от тях, тогава погледнете вътре в себе си за разрешаването му.
• Ако се окаже, че се оплаквате, намерете начин да станете благодарни.
• Ако се окаже, че сте нуждаещи се, намерете начин вие да дадете.
• Ако смятате, че искате някой да ви помогне, помогнете си. 

Създайте свой собствен източник на щастие, и пребивавайте там, ходете по пътя като един цял, щастлив човек, който не се нуждае от нищо.

След това идвайте от това място на цялост, на самоувереност и независимост и обичайте другите. Не защото искаш да те обичат обратно, не защото искаш да бъдеш нужен, а защото да обичаш е невероятно нещо.

 

Автор: Николай Петров 04.04.2018г.