Ще ми подариш ли сън,
в него отново да ни има.
Да се сънуваме искам,
в къщичката ни за двама.
да си припомним там отново,
че сме гости на този свят.
Живота мен не спира да ме удивлява,
От както в него каня всичко,
което има на този свят.
Радостта приветствам, любовта!
А този който ме обира,
Услуга прави ми,
към нещо ново, да погледна аз.
Дори от него да няма много смисъл,
затова и всяка мрачна мисъл,
за мен е чакан гост.
Тя идва за насока, все за някаква посока.