Под един шубрак,
скрито, открих най-прекрасно цвете.
Необикновено стана то за мен.
Oблякох го в най-красивите мечти.
Помислих си: -Колко прелесно си ти,
не мога да си позволя да те откъсна,
не би издържало сърцето ми това.
Затова на раздяла, в душата си,
с красотата и чистотата ти, да тръгна.
В неподвижността на вятъра,
разбрах и моята природа,
но без вятър всичко ще остане само стих.
Уви тръгнах си, и не зная как да те наричам ,
без име ще останеш ти за мен.
Видях те и красотата ти във всичко виждам вече.
Едва ли е необичайно,
с теб се чувствах толкова омайно.
Неизказаният си живот, за миг поне осъзнах.
Благодаря ти, че ми показа как да се почувствам жив.