Трудно е да почиваш в страст, нали?
Можеш ли да живееш с желанието си,
докато не знаеш, ще вземеш ли изпита на любовта?
Какво пречи, докога ще се чудим?
Когато можем ясно да плачем и да се смеем.
Защо оставаме тогава в мъглата сами.
Май всички го знаем, защото боли!
Боли, когато гледаш и не докосваш,
Боли, когато докосваш и не целуваш.
Ще направиш ли път на болката и страха?
Ще оставиш ли картината в ъгъла да съхне сама,
докато бледнеят от нея, радост и сълзи.
Отново смаян, влюбен, щастлив.
Колко много любов е – да съм близо до теб.
има сърца, ръце, прегръдки, усмивки, сълзи.
Всички те са бяха тук и преди.
Само, дето аз сега се прибрах.
а новата ни среща, ще бъде кога?
27.01.2020 Автор: Николай Петров