Посети ме тя…
беше русичка със сини очи,
с топла, нежна топлина
на улицата я видях,
поиска ми стотинки може би…
веднага я познах и два лева и дадох в ръка,
погледна ме с усмивка и благодарност,
плени ме веднага!
“Боже”, питах се, “ какво ли беше това?“
Не мисля, че случайно
поканих я с мен да дойде
и реших вкъщи да я прибера…
Поприказвахме и смая ме колко обрана от емоции беше тя.
Когато споменах думичката Тантра, тя светна и обяснение разумно ми даде за това.
А беше само няколко годишна – истински напреднала душа.
Посети ме тя през нощта… дойде да ме научи…
Колко много любов имаше в нея, дори не успях да приема това, което се случи… и досега.
Отново посети ме тя през нощта…
Винаги в мен спомена за нея аз ще паля!
Щом при мен е дошла, е Неговата воля!
И дори сега, с тъга и сълзи на очи заради това, че няма я при мен, аз за нея вечно ще говоря.
Няма нищо по-освежаващо от сутрешните сълзи от радост по щастието на друг.
На прага на възприятието, в кой празник да се впусна – Свети Валентин или обредно зарязване? Реших да празнувам и двата.
Две е повече от едно. В мен се създаде желание да споделя и почета празника на любовта, който остава необвързан с конкретни идеи, религии и вярвания. Празник на любовта, без специална дата, без конкретни намерения и очаквания. Поради това няма нищо специално в него. Предлагам ви днес да е един от тези дни на среща с любовта в нас на първо място, любовта към нас самите.
Опитайте и ще разберете! Пожелавам го на всеки – да усети какво е всепроникваща любов, минаваща през всяка клетка в тялото ни. С такова отношение и такава любов всичко е възможно.
Останем ли поне за миг така, може би ще усетим как всяка клетка обича нас и ни връща същото.
Сега помислете за тялото за душата и любовта.
Представете си, че цялата тази любов можете да я дарите на някого, как ли ще се почувствате, как ли ще се почувства човекът?
Автор: Йоанна Александрова, Николай Петров