Идваш – едва съблечена.
Виждам те – ефирна и спокойна!
Пристига с теб аромат омаен,
по-близо и усещам живота.
Там е, силата и слабостта.
Там е нежната ти кожа,
с капчици спомени по нея,
светлинки на любовта.
Любовта, точно тази, която ни направи,
като всеки друг и всяка друга.
Лице в лице, с преплетени ръце,
дъх след дъх, споделящи живота.
Не две, а едно. Не едно, а две.
Отвън съм аз, а вътре имам вкус на теб,
Вкусът, точно този който от отвътре ме изяжда.
Защото знам, че ще ме пуснеш, аз теб също,
но надявам се тогава, есенцията ти да остане,
а с нея и светлите капчици роса,
за да ми припомнят за екстаза на всички сетива.
Автор: Николай Петров 21.02.2020г
На: Анна, паметта на водата и споделянето й с теб ме създава.