Вода

Идваш едва съблечена.

Виждам те – ефирна и спокойна!

Пристига с теб аромат омаен,

по-близо и усещам живота.

Там е, силата и слабостта.

Там е нежната ти кожа,

с капчици спомени по нея,

светлинки на любовта.

Любовта, точно тази, която ни направи,

като всеки друг и всяка друга.

Лице в лице, с преплетени ръце,

дъх след дъх, споделящи живота. 

Не две, а едно. Не едно, а две.

Отвън съм аз, а вътре имам вкус на теб, 

Вкусът, точно този който от отвътре ме изяжда.

Защото знам, че ще ме пуснеш, аз теб също,

но надявам се тогава,  есенцията ти да остане,

а с нея и светлите капчици роса,

за да ми припомнят за екстаза на всички сетива.

 

Автор: Николай Петров 21.02.2020г

На: Анна, паметта на водата и споделянето й с теб ме създава.