Кой рани това сърце,
за да го опаковаш в толкова брони?
Пропускаш стурешното слънце,
а то рисува силуети по земята,
който за винаги така остават.
защо толкова време никой не ти каза,
че си красива, дори в тъгата.
Къде скри усмивката и любовта
ела да стигнем там сега,
можем да сме по-бързи от страха.
всяка сянка и всеки дъх картина рисуват.
душите ни в нея събират.
Бил съм там от живота,
само радостта остава.
Всеки има сила да превърне,
всяко страдание в сияние,
затвора в свобода и желание
Може да живеем възмутени,
ала не сме родени неми.
не сме и вятърът, който никога не спира
не сме и глупакът – да осъжда, без разбира.
Дори и смисълът да е изгубен някъде,
но от уважение към думите,
виж ръцете си докато говориш.
Докато гледаш, усети ума,
и ще се появи пред теб, душата ти гола.
докато падат броня след броня,
ще остане само наслада от танцът за двама.