С дълбокия страх,
в ъгъла
със сляпо сърце,
останал сам.
Затворил врати,
прозорци завесил,
за тъмнината,
черта по черта
в нея
теб да рисувам,
Докога, ще искам
топла душа да открия.
Празнотата си да запълня.
Не разбрах ли,
на света човек
само тъга може да трупа.
Радостта, нея единствено
можем да пуснем.
Потъвам с усмивка.
въпреки дълбокия страх,
и питам се,
има ли смисъл,
да отварям очи.
Да видя, празни лица.
С безгласните, нями души,
със тях ли искам да говоря.
Себе си ли там ще открия.
Накрая какво за теб остана,
истинска усмивка една
и над нея тъга?
17.08.2021г.