Ти бе всичко,
сега какво си,
аз не зная.
Затова те моля!
Припомни ми пак
онези хубави моменти.
Да се върнем там с
прекрасните мечти
и комплименти.
Когато бяхме
един за друг,
без ангажименти.
Не моля те недей,
Не искам да си спомням вече,
нямам време за любов.
Разбрах! Всички
желания, пориви, надежди,
са прекрасни заблуди на ума.
Едва ли щастие такова,
ще открия вече.
През житейският си път
осъзнах тази орисия –
Любовта е без начало и без край.
Само ние сме до време.
Автор: Николай Петров 20.06.2018г