Земетресението беше явно.
В сините очи на вечността
помаха ми за поздрав ли,
незнайно лъчистата снага на Любовта.
Красавице,поспри се,стига пърха
със пеперудените си крила.
И котето на улицата щом замърка
разбирам аз,че „сляпа“съм била.
Автор: Тихомира Кръстева – 22.05.2020г