От Тик Нят Хан
Бих искал да поговоря малко за Небето, или Рая, и Ада. Бил съм в Рая и също така съм бил и в Ада. Мисля, че ако можете да си спомните добре, ще знаете, че и вие сте били и в Рая, и в Ада.
Има сборник с разкази за живота на Буда, Джатаките. Сред тези стотици истории си спомням много ясно една за бивш живот на Буда. В тази история Буда е в Ада. Преди да стане Буда, той е страдал много в много животи. Както всички нас, той е направил много грешки. Той е накарал както себе си, така и хората около него да страдат. Понякога е правил много големи грешки. Буда бил направил нещо нередно и причинил много страдание на себе си и на другите. Така той се оказал в най-лошия от всички Адове.
Друг мъж бил в Ада заедно с Буда. Заедно трябвало да работят много усилено, под надзора на пазач, който сякаш нямал сърце. Пазачът изглежда не знаел нищо за страданието. Не разбирал чувствата на другите хора и пребивал двамата мъже. Изглежда неговата задача била да ги накара да страдат колкото се може повече.
Мисля, че пазачът също е страдал много. Той сякаш не изпитвал никакво състрадание. Сякаш нямал никаква любов в сърцето си. Той сякаш нямал сърце. Когато някой го гледал и слушал, не би предположил, че такъв човек може да се свърже с друго човешко същество, защото бил толкова жесток. Не бил чувствителен към страданието и болката на другите.
Пазачът имал оръжие с три железни остриета (триножник). Всеки път, когато искал двамата мъже да работят по-усилено, той ги блъскал в гърба с остриетата и, разбира се, гърбовете им започвали да кървят. Пазачът не им позволявал да се отпуснат; той винаги ги блъскал, блъскал, блъскал… Но той самият изглежда също бил “блъскан” от нещо.
Вие чувствали ли сте някога такъв натиск? Дори и да няма никой зад вас, чувствате се тласкани да правите неща, които не обичате да правите, и да казвате неща, които не желаете да казвате. И правейки тези неща, вие създавате много страдания за себе си и хората около вас. Понякога казваме и правим ужасни неща, които не сме искали да кажем или направим. И все пак сме се почувствали тласкани от нещо, затова сме го казали, направили, дори и да не сме искали. Това се е случило и с пазача в Ада; той е бил под натиск, защото е бил зависим. Той е нанесъл много щети на двамата мъже. Те били измръзнали и гладни, а той непрекъснато ги измъчвал и бил.
Когато прочетох тази история, бях много млад, на седем години. И бях изумен от това, че дори в Ада има състрадание. Това беше много облекчаваща истина: дори в Ада има състрадание. Може ли да си представите?
Другият човек като видял, че Буда умира, за първи път бил докоснат от състрадание. Този човек трябва да е изпитал някаква любов, някакво състрадание, за да има смелостта да се намеси заради него. Състраданието се проявило и в него. Той погледнал пазача и казал: „Приятелят ми беше прав, ти нямаш сърце. Ти само причиняваш страдание на себе си и на други хора. Не мисля, че си щастлив човек. Ти го уби.” Пазачът се ядосал и забил триножника в стомаха му. Този човек също умрял и веднага се преродил като човешко същество на Земята. И двамата избягали от Ада и имали шанс да започнат наново на Земята като пълноценни човешки същества.
Какво се случило с пазача, който нямал сърце? Той се почувствал много самотен. В онзи Ад имало само трима души, и сега другите двама били мъртви. Той започнал да осъзнава, че да живееш с други хора е прекрасно нещо. Сега след като другите двама били мъртви, той останал съвсем сам. Не могъл да понесе такъв вид самота и Адът му станал много тежък. От това страдание той научил, че човек не може да живее сам. Човекът не е наш враг. Не можеш да мразиш човека, не можеш да убиеш човека, не можеш да сведеш човека до нищото, защото ако убиеш човек, с кого ще живееш? Той дал обет, че ако трябва да се грижи за други хора в Ада, ще се научи да се отнася с тях по по-добър начин и в сърцето му се осъществила трансформация. Всъщност той имал сърце. Всеки има сърце. Просто ни трябва нещо или някой, който да докосне това сърце. И този път в него се родило чувството за самота и желанието да бъде с други хора. Изведнъж вратата на Ада се отворила и се появил сияен бодхисатва. Бодхисатвата казал: „Добротата се е родила в теб, така че не е нужно да понасяш Ада много дълго. Ще умреш и ще се преродиш като човек много скоро.“
Когато бях на седем, не разбрах напълно историята, но тя оказа силно влияние върху мен. Мисля, че това беше любимата ми Джатака. Открих, че в Ада може да има състрадание. Възможно е да проявим състрадание дори в най-трудните ситуации. В ежедневието си от време на време създаваме Ад за себе си и за любимите си хора. Буда е правил това няколко пъти, преди да стане Буда. Той е създал страдание за себе си и за други хора, включително за майка си и баща си. Ето защо в предишен живот той е трябвало да бъде в ада. Адът е място, където можем да научим урокци и да израстваме, а Буда добре е научил уроците си в Ада. След като се е преродил като човек, той е продължил да практикува състрадание. От този ден той продължил да напредва по пътя на разбирането и любовта и никога повече не се е връщал в Ада, освен когато е искал да отиде там и да помага на хората, които страдат.
Бил съм в Ада, много видове Ад и съм виждал, че дори в ада състраданието е възможно. С практикуване на будистката медитация може много добре да предотвратите появата на Ада и ако Ада вече се е проявил, имате начини да превърнете Ада в нещо много по-приятно. Когато се ядосате, Адът се ражда. Гневът ви кара да страдате много и не само вие страдате, но и хората, които обичате, страдат заедно с вас. Когато не знаем как да практикуваме, от време на време създаваме Ада в собствените си семейства.
Адът може да бъде създаден от баща, майка, сестра или брат. Вие сте създавали Ада много пъти във вашето семейство и всеки път, когато е там, други хора страдат и вие също страдате. И така, как да накараме състраданието да се роди в някой от вас? Мисля, че ключът е практиката. Ако сред трима или четирима души, един човек изпитва състрадание вътре в себе си и е способен да се усмихва, диша и да ходи съзнателно, тя или той може да бъде спасителя на цялото семейство. Той или тя ще играе ролята на Буда в Ада. Тъй като в него първо се ражда състрадание, състраданието ще бъде видяно и докоснато от някой друг, а след това и от някой друг. Може да се окаже, че Адът може да се трансформира само за една минута или по-малко. Това е чудесно! Радостта и щастието са възможни и ако успеем да практикуваме осъзнатост ще можем да направим живота много по-приятен в нашето семейство, училището, работата и обществото.
Скъпи приятели, енергията, която ни тласка да правим това, което не искаме да правим и да казваме това, което не искаме да кажем, е отрицателната енергия на навика в нас. На санскрит думата е васана. Много е важно да разпознаем енергията на навика в нас. Тази енергия ни е предадена от нашите предци от преди много поколения и ние продължаваме да я култивираме. Тя е много мощна. Ние сме достатъчно интелигентни, за да знаем, че ако направим това или кажем онова, ще съсипем отношенията си. Но когато дойде времето, ние го казваме или го правим така или иначе. Защо? Защото енергията на нашите навици е по-силна от нас. Тя ни тласка непрекъснато. Практиката има за цел да се освободим от този вид енергия на навиците.
Спомням си един ден, когато седях в автобуса в Индия, с приятел, посещавайки общност на хора от кастата на Недосегаемите. Наслаждавах се на красивия пейзаж от прозореца си, но когато го погледнах, видях, че той изглежда много напрегнат. Той се измъчваше. Казах: „Скъпи мой приятелю, няма за какво да се тревожиш сега. Знам, че твоята грижа е да направиш пътуването ми приятно и да ме направиш щастлив, но знаеш ли, аз съм щастлив в момента, така че се наслаждавай. Отпусни се. Усмихни се. Пейзажът е много красив.“ Той каза, „Добре“ и се отпусна. Но когато го погледнах отново след две минути, той беше толкова напрегнат, колкото преди. Все още се измъчваше. Не беше способен да се освободи от борбата, която продължава от хиляди години. Той не беше способен да живее в настоящия момент и да докосне дълбоко живота в този момент. Той имаше семейство, красив апартамент и добра работа и не приличаше на Недосегаем, но все пак носеше всички енергии и страдания на своите предци. Той се бори с тези енергии са през деня; те се през нощта, дори и в сънищата. Не е в състояние да се откъсне от тях и да се отпусне.
Нашите предци може би са били по-големи късметлии от неговите, но много от нас се държат по подобен начин. Не си позволяваме да се отпуснем, да бъдем в настоящето. Защо винаги бягаме, дори когато ядем, вървим или седим? Нещо ни тласка през цялото време. Не сме способни да бъдем свободни, да докоснем дълбоко живота в този момент. Опитвате се да сте заети през целия си живот. Вярвате, че щастието и спокойствието не са възможни тук и сега, но може да са възможни в бъдеще. Така че използвате цялата си енергия, за да бягате към бъдещето, надявайки се, че там ще имате щастие и спокойствие. Буда обяснил този проблем много ясно. Той казал: „Не преследвайте миналото. Не се гибете в бъдещето. Миналото вече не съществува. Бъдещето все още не е дошло. Вглеждайки се дълбоко в живота, такъв, какъвто е тук и сега, практикуващият живее в стабилност и свобода. “
Буда е казал, че да се живее щастливо в настоящия момент е възможно: drsta dharma sukha vihari. Drsta dharma означава нещата, които са тук, които се случват в тук и сега. Sukha означава щастие. Vihari означава да обитавам, да живея. Практиката е да живееш щастливо в настоящия момент. Но как да се освободим, за да бъдем наистина тук и сега? Будистката медитация предлага практиката на спиране. Спирането е много важно, защото ние сме бягали през целия си живот, а също и през целите си предишни животи. Нашите предци са бягали и продължават да бягат в нас. Ако не практикуваме, тогава нашите деца ще продължат да бягат в бъдеще.
Затова трябва да научим изкуството да спираме. Спрете да тичате. Спрете да бъдете тласкани от тази енергия на навика. Но първо трябва да разпознаете, че във вас има такава енергия, която винаги ви тласка. Дори и да искате да спрете, това не ви позволява да спрете. На закуска някои от нас са способни да се насладят на храната си, да бъдем заедно тук и сега. Много от нас всъщност не присъстват, докато закусват. Продължаваме да бягаме. Имаме много проекти, притеснения и тревоги и не можем да седим като Буда.
Буда винаги седи върху лотос, много свеж, много стабилен. Ако сме способни да седим тук и сега, всяко място, където седим, се превръща в лотос, защото вие наистина седите, наистина сте там. Вашето тяло и умът ви са заедно, свободни от притеснения, съжаления и гняв. Въпреки, че всеки от нас има възглавница, по време на медитация в седнало положение, възглавницата може да бъде или Рай или Ад. Възглавницата може да представлява или лотос или тръни. Много от нас седят на възглавницата, но се чувстват така сякаш седят на тръни. Не знаем как да се насладим на лотоса.
Нашата радост, нашето спокойствие, нашето щастие много зависят от нашата практика да разпознаваме и трансформираме нашата енергия на навиците. Има положителна енергия на навиците, която трябва да култивираме, има и отрицателна енергия на навиците, която трябва да разпознаваме, прегръщаме и трансформираме. Енергията, с която правим тези неща, е съзнанието. Съзнателността ни помага да сме наясно какво се случва. Тогава, когато енергията на навика се покаже, веднага разбираме. „Здравей, моя малка енергия на навика, знам, че си там. Ще се грижа добре за теб.“ Разпознавайки тази енергия такава, каквато е, вие контролирате ситуацията. Не е нужно да се борите със своята енергия на навика. Всъщност Буда не препоръчва да се борите с нея, защото тази енергия на навика сте вие и не бива да се борите срещу себе си. Трябва да генерирате енергията на осъзнатостта, която също сте вие, и тази положителна енергия ще ви помогне при разпознаването и приемате. Всеки път, когато прегърнете енергията на навиците си, можете да й помогнете да се трансформира малко. Енергията на навика е вид семе във вашето съзнание и когато тя стане източник на енергия, трябва да я разпознаете. Трябва да внесете осъзнатостта си в настоящия момент и просто да прегърнете тази негативна енергия: “Здравей, моя отрицателна енергия на навика. Знам, че си там. Аз съм тук за теб.” След може би една-две-три минути тази енергия ще се върне във формата на семе. Но може да се прояви отново по-късно. Трябва да бъдете много нащрек.
Всеки път, когато отрицателната енергия бъде обгърната от енергията на осъзнатостта, тя вече няма да ви тласка да правите или да казвате неща, които не искате да правите или казвате, и тя губи малко от силата си, докато се връща като семе на по-ниското ниво на съзнание. Същото важи за всички психични формации: страхът, страданието, тревожността и отчаянието ви. Те съществуват в нас под формата на семена и всеки път, когато едно от семената се полива, то става зона на енергия на по-високото ниво на нашето съзнание. Ако не знаете как да се грижите за него, това ще доведе до щети и ще ни подтикне да направим или да кажем неща, които ще ни навредят и ще навредят на хората, които обичаме. Следователно практиката е енергията на осъзнатостта да разпознае, прегърне и да се грижи за отрицателната енергия. И практиката трябва да се извършва по много нежен, ненасилствен начин. Не бива да се борите, защото когато го правите, вие може да нанесете щети вътре в себе си.
Будистката практика се основава на прозрението на не-дуалността: вие сте любовта, вие сте осъзнатостта, но вие сте също и тази енергия на навика във вас. Да медитирате не означава да се превърнете в бойно поле, на което се борят правилното с грешното, позитивното с негативното. Това не е будистко. Базирайки се на прозрението за недуалността, практиката трябва да бъде ненасилствена. Осъзнатостта, прегръщаща гнева, е като майка, която прегръща детето си, голямата сестра, прегръщаща по-малката сестра. Прегръдката винаги носи положителен ефект. Можете да внесете облекчение и да накарате отрицателната енергия да загуби част от силата си, само като я прегърнете.
Практикуващият има право да страда, но няма право да не практикува. Хората, които не са практикуващи, позволяват болката, скръбта и мъката им да ги завладеят, да ги подтикнат да кажат и да правят неща, които не искат. Ние, които считаме себе си за практикуващи, имаме право да страдаме като всички останали, но нямаме право да не практикуваме. Трябва да предизвикваме положителните неща в телата и съзнанието си, за да се грижим за ситуациите, в които попадаме. Добре е да страдате, добре е да се ядосвате но не е добре да си позволявате да бъдете заляти от страдание. Знаем, че в нашите тела и съзнание има положителни елементи, които можем да призовем за помощ. Трябва да мобилизираме тези положителни елементи, за да се защитим и да се грижим добре за негативните неща, които се проявяват в нас.
Това, което обикновено правим, е да призоваваме семето на осъзнатостта да се проявява като зона на енергия, която ще наречем „енергия номер две“. Енергията на осъзматостта има способността да разпознава, обгръща и облекчава страданието, да го успокоява и преобразува. Във всеки един от нас семето на осъзнатостта съществува, но ако не сме практикували изкуството на съзнателния живот, то това семе може да е много малко. Можем да бъдем съзнателни, но вниманието ни да е доста слабо. Разбира се, когато шофирате колата си, имате нужда да сте внимателни. За вашето шофиране е необходимо минимално внимание; в противен случай ще причините катастрофа. Знаем, че всеки от нас има способността да бъде внимателен. Когато работите с машина, се нуждаете от известно внимание, в противен случай ще причините авария (ще се нараните). В отношенията си с друг човек също се нуждаем от известна доза внимание; в противен случай ще навредим на отношенията ни. Знаем, че всички ние имаме някаква енергия на осъзнатост и това е онзи вид енергия, от която се нуждаем много, за да се погрижим за нашата болка и скръб.
Осъзнатостта е нещо, което всички можем да проявим. Когато пиете вода и знаете, че пиете вода, това е осъзнатост. Наричаме го осъзнатост при пиене. Когато вдишвате и сте наясно, че вдишвате, това е осъзнатост при дишане, а когато вървите и знаете, че вървите, това е осъзнатост при ходене. Осъзнатост при шофиране, осъзнатост при … , не е нужно да сте в залата за медитация, за да практикувате осъзнатост. Можете да сте в кухнята или в градината, докато продължавате да култивирате енергията на осъзнатостта.
В рамките на будистки практически център най-важната практика е да правите всичко съзнателно, тъй като тази енергия ви е необходима много за вашата трансформация и изцеление. Знаете, че можете да го направите и ще го направите по-добре, ако сте заобиколени от общност от братя и сестри, които правят същите неща като вас. Сами може да забравите и може да изоставите практиката си след няколко дни или няколко месеца. Но ако практикувате със Сангха, тогава ще бъдете подкрепяни, а съзнателността ви ще се усилва с всеки изминал ден, благодарение на подкрепата на Сангха.
Когато практикуваме съзнателността като изкуство в ежедневния живот, семето на осъзнатостта в нашето съзнание-хранилище става много силно. Всеки път, когато го докоснем или го повикаме за помощ, то ще бъде готово за нас, също като майката, която, въпреки че работи в кухнята, винаги се притичва на помощ на бебето, когато бебето заплаче.
Осъзнатостта е енергията, която ни помага да разберем какво се случва в настоящия момент. Когато пия вода, знам, че пия вода. Пиенето на вода е това, което се случва. Когато вървя съзнателно, знам, че правя осъзнати стъпки. Осъзнатост на ходенето. Наясно съм, че ходенето се случва и съм концентриран във ходенето.
Осъзнатостта има силата да внася концентрация. Когато пиете съзнателно вода, вие сте концентрирани върху пиенето. Ако сте концентрирани, животът е дълбок. Можете да получите повече радост и стабилност просто като пиете внимателно водата си. Можете да шофирате съзнателно, можете да нарежете морковите си съзнателно и когато правите тези неща съзнателно, сте концентрирани. Изживявате задълбочено всеки момент от ежедневието си. Съзнателността и концентрацията ще донесат прозрението, от което се нуждаем.
Ако не спрете, ако не се замислите, ако не сте концентрирани, няма шанс да получите прозрение. Будистката медитация е да спрете, да се успокоите, да сте концентрирани и да се вгледате дълбоко в това, което е тук и сега. Първият елемент на будистката медитация е спирането, а вторият елемент е вглеждането дълбоко. Спирането означава да не бягаме повече, да осъзнаваме какво се случва тук и сега. Съзнателността ви позволява да бъдете тук и сега, с обединени тяло и ум. В ежедневието ни често тялото ни е тук, но умът ни е в миналото или бъдещето, хванат в проектите, страха и гнева ни. Осъзнатостта помага да върнете ума към тялото и когато го направите, вие ставате истински присъстващи тук и сега. Осъзнатостта е енергията, която ви помага да присъствате напълно. Ако присъствате напълно, с ума и тялото си наистина обединени, вие ставате напълно живи. Осъзнатостта е тази енергия, която ви помага да сте живи и присъстващи.
Имате среща с живота – не бива да я пропускате. Времето и пространството на вашата среща са тук и сега. Ако пропуснете настоящия момент, ако пропуснете тук и сега, вие пропускате срещата си с живота, което е много сериозно. Да се научиш да се връщаш към настоящия момент, да бъдеш напълно присъстващ и жив, е началото на медитацията. След като сте тук, има и нещо друго: животът. Ако не сте достъпни за живота, тогава животът няма да е достъпен за вас. Когато сте с приятели и съзерцавате изгряващата луна, трябва да сте осъзнати, трябва да сте тук и сега. Ако си позволите да се изгубите в миналото или в бъдещето, пълнолунието не е за вас. Ако знаете как да практикувате съзнателно дишане, можете да върнете ума си към тялото си и да направите себе си изцяло присъстващ и напълно жив. Сега луната ще бъде тук за вас.
С практиката на осъзнатост спирате да бягате, защото наистина сте там. Спирате да се носите от енергията на навика, от забравата си. И когато докоснете нещо красиво със съзнателност, това нещо се превръща в освежаващ и лечебен елемент за вас. Със съзнателност можем да се докоснем до положителните неща, но също и до отрицателните. Ако има радост, осъзнатостта ни позволява да я разпознаем като радост. Осъзнатостта ни помага да се възползваме от тази радост и ни позволява да израстваме, помага ни по пътя към трансформацията и изцелението.
Разбира се, в нас и по света има и отрицателни неща. Осъзнатостта ще ни помогне да ги разпознаем и обгърнем, донасяйки ни облекчение. Ако продължите да се вглеждате дълбоко в естеството на вашата болка, на болката на света, ще получитр прозрение за това как е възникнала тази болка. Прозрението винаги ни освобождава, но без осъзматост и концентрация няма да има прозрение. Осъзнатостта произвежда истинското ви присъствие, произвежда живот и ни помага се подхраним и изцелим. Осъзнатостта ни носи облекчение. Всеки път, когато обгръщаме болката и скръбта си с осъзнатост, това винаги ни носи облекчение.
Тази статия е адаптация от Дхарма беседа, изнесена в Плъм Вилидж на 6 август 1998 г