Бързо отминава
любимата ми лятна нощ.
Топъл миг, изпълнен с надежда.
В небето облак e останал,
компания да прави на пълната луна.
Ала дори, след нея той да тича,
нищо няма да се промени.
Времето си лети,
сезонът бързо ще се смени.
И ето, твърде кратък е деня.
Чувствам се Отново закъснял.
Остана единствено да ти се помоля.
На мен да си оставиш любовта,
да се стопли малко поизстиналата ми душа.
Едва се замечтах
и изгревът скочи пак навън.
Миг надежда
Автор: Николай Петров