Цвете си, най-прекрасно!
Аромат си, дъхав и омаен!
Нежност си, неизмерима!
Пролет е когато теб те има.
Лятото, всяка капчица роса
от тебе искам да изпия.
На есен със теб ще ожълтея
Листа ще станем,
оставени на вятъра.
Мигове свободно полетели,
в Хармония и красота.
Зима е когато теб те няма,
единствено споменът за теб
в сърцето ми завинаги остава.
Килим от натрупани листа,
За него аз бленувам
Под него на топло да се скрия
и през зимата да оцелея
Ще пазя най-чистата си вяра,
На пролет отново да те видя.
Любов ли е това не зная.
или е Кръговратът на безкрая.
Автор: Николай Петров 31.05.2018г