В тъмната стая,
Светлина не ни трябва.
Само нежна любов.
Искам да слушам дъжда,
и по нежната кожа да слизам
за да мога после да се кача.
Докосвам, потръпвам.
За ключалката празна – намирам ключа.
Събира се капка по капка,
не се губи страста.
Тогава разбирам – с теб сме едно.
Поглеждам севета.
Мила! Сътворихме вълнение – още едно.
Автор: Николай Петров 28.06.2018г