Днес двама сме
с души свидетели,
на земния ни полет.
Те пеят в нощта и
вървят бавно,
една до друга,
огъня си пазят!
За днес знам,
за утре е друго.
Но ти ела, ще те чакам.
Донеси със теб и твоето море.
Донеси, вълните и мира.
Научи ме, открито да обичам.
Утре, накъде ли
вятъра ще духа?
Буря ли ще е,
може да гърми?
Пространство свято,
убежище бъди,
за споделеният ни дъх.
и въздишките ни ясни.
Някъде там, да бъдем
изпълнени с надежда,
че във всяка стъпка,
към любовта ни вървим.
Под новото слънце.
Под новата луна.
През новия ден за всички.
Автор: Николай Петров 07.07.2020г.