Като капчица роса през пролетта,
ще се стека и по пътя си ще тръгна.
в планински ручей ще се превърна.
Като нея с теб да станем.
Да бъдем тихи, чисти и прозрачни.
Въпреки, че сме толкова различни.
Любовта ни ще е винаги еднаква.
Въздишка проста смесена с гората,
с вятъра ще стане тя едно.
Мъничка сълза размесeна с много други.
Почти неразличима, но все пак жива.
Кратък спомен записан в морето.
Вихър, само миг! – и нас ни няма.
Николай Петров
25.02.2017г.