Пресуши ме приятелко,
от всяка сълза лиши ме.
Защото с теб ли съм,
душата ми e все жадна.
Без теб ли съм,
Тя е напълно пуста.
Тъга си ти за мен
ала и Любов без условна.
Затова те моля, не пий
от любовта омайна
и бъди като мене.
Живей, копней и жадней.
Да знам, че и ти милееш за мене.
Като слънце си огряло земята
и топлината ти сгрява душата.
Светлина е когато те има,
скриеш ли се – мрак настава
и пълна самозабрава.
Николай Петров
24.02.2017г.