Видение отвъд очакванията
Ангели спят, Бог пее мълчаливо.
Спрял съм, а ти си жива буря.
Любовта ти нежна. Сърцето ти мило.
Мечта си, твърде хубава, за да я има.
Усещат се в теб реки, морета да бушуват.
От къде във тебе толкова вода?
Ти си там, далеч от мойто его.
Спокойна, приказна картина.
В която любовта е обща, а раздялата моя.
В съня ми, не спираш да целуваш.
В съня е безопасно, от усмивката и твоето сърце.
Разбира се, че ще сънувам,
иначе какво, в огъня да изгоря?
След съня се питам, нима това живот е,
без думи и прегръдки.
Не танцуваме, не се целуваме.
Замръзнало небе, а очите мои сухи.
Студена реалност, спираща дъха.
Все пак надежда някъде остава,
че за друг ден, ще бъда съхранен.
Не разваляй невежеството, моля.
Да те виждам е красиво,
дори в блясъка на ледена сълза.
Автор: Николай Петров дата 16/06/2020г.