Перфектно красива.
Чиста душа.
Голямо сърце.
Все нещастна.
Все сама.
Ах колко много тъга!
Създание от светлина,
щастие да търси?
Все и липсват,
толкова много неща.
Все не разбрана остава
тази човешка съдба.
Гледаш, мълчиш.
Всеки квант броиш.
Без-действие.
Не съществува.
Само деградивен прогрес.
Затворен цикъл.
Неизказан въпрос си витае.
Не се ли настрада,
тази нещастна душа?
Само миг покой и трябва,
за да бъде щастлива тя.