Този наш свят,
със какво да го сравня?
Хартиена лодка,
под дъжда.
Вода събрала се
в шепата море,
на едно дете.
Пясъчното цвете на дюна
разтваря се и изчезва.
С вятъра докарал ни в ноща.
Какво ще се случи? Как ще се случи? Два древни и настойчиви въпроса. Присъстващи във всеки един момент от нашия живот. Именно тези два въпроса показват, че съществуването е неразгадаема мистерия.
Тази мистерия на мистериите, не може да бъде обхваната от мисълта и знанието. Ако ума се опита да я хване и разгадае, той се свива до търсенето на отговор на едни малки въпроси, който нямат контекст и не съдържат смисъл, затворени в омагьосан кръг.
Все пак празният пръстен на нашите въпроси може да ни каже нещо. Казва ни: -Там има нещо.
Това което е там не се движи – но създава движение. Това което е там никога не идва – но и никога не си тръгва. Това което е там не прави нищо и само чрез това не-правене прави всичко което прави. Там където е няма какво да се види – но всичко, което има да бъде видяно е там.