Душата ми те отразява.
Теб и твоите мечти.
Дори в другата посока Слънцето да гледа.
На залес, остава радостта,
блестяща в капката тъга.
Любовта монета е със една страна.
Всичко желаеш ти да вземеш.
Все не стига,
Малката сълза, ти искаш да отнемеш.
Уви, разбираш колко неподвластна ти е тя.
Тъкмо да я видиш и се пресушава.
Тръгнала, надалеч по пътя във нощта.
Всичко можеш да си вземеш.
Красотата на живота, не!
Зърна ли я дъхът ми спира.
Стоя и гледам. Съм!
При мен слънцето все си грее.
Нося спомена за любов пречиста.
Макар и на обратнта страна.