Враснал в земята.
Лежи години дълги.
Величествен! Огромен!
Лежи и помни!
Опашката му в морето потопена.
Главата – планина извисена.
Лежи и пази, земите нашите.
Вода по него се стича, реките ни пълни.
Драконов народ, били сме.
Хиляди години, все около него живеем!
Може да сме забравили повелите му,
да не помним, кога , защо и как.
Ала в кръвта ни, винаги огън ще гори.
Лежи Той и пази, древните нашите зами.
А ние все още делим се и
нищо не може да ни сплоти.
Докато го има пламъкът в очите,
Той в съня ни, все ще идва,
да напомня на Драконовите хора,
за името БАЛКАН!
Николай Петров