Прощавам, прощавам,
На теб прошка не давам!
Прошка сама си вземи.
На себе си прости!
За всеки времето е нещо ценно.
Не го губи и вътре в теб погледни
Щом си се загубила,
Сама се намери!
Няма мен, няма теб!
Затова прошка ти не давам!
Сърденето остави –
Този принцип прост разбери.
С едни обувки ний вървим,
Но гледаме в различни посоки.
За мен това е толкова нормално,
Че даже е и оптимално
Защото не сме сами, не сме и двама
в отношенията безкрайни.
Във вселената необозрима,
Хаос и ред все ще има.
„Нито един“ означава, че ние не можем да пренебрегнем различията между индивидуалностите на двама човека. Всеки от нас е уникален и това, което ни е дал живота в различията ни, е богатство.
„Нито двама“ признава единството на всичко. Живеeйки в единство, ние разширяваме нашето съзнание и способността си за любов.
Налице излиза дълбоко човешкия копнеж да се отнасяш добре с партньора, приятелите, с членовете на семейството, и с хората. Когато се образуват значими взаимоотношения, те могат да станат едни от най-важните и удовлетворяващи аспекти в живота на човек.
Взаимоотношенията между хората също могат да бъдат източник на най-голямата болка и разочарование в живота на един човек. Написани са книги със съвети, как да се подобрят взаимоотношенията между хората. Много от тези съвети са полезни. Но въпреки книгите и съветите в тях, разочарованието от провалените отношения съществува в живота на всеки и то продължава да бъде една от основните причини за човешкото страдание.
В относителния свят, в който живеем, взаимотношенията възникват между две особи, мен(себе си) и другите. Тази гледна точка, произтичаща от призмата на аза, създаден от “мен (себе си) и другите”, е царството на дуалността.
Дори брачните и семейните терапевти, които използват подхода на системната психология, вземат под внимание влиянието на всяко лице в семейната система. Те все още се занимават с части от една система и взаимодействието на множеството влияния на частите към системата. Това е стъпка напред в разбирането на сложността на междуличностните отношения, но за съжаление е недостатъчно. Терапевта все още разделя и гледа на хората като отделни характери – макар и взаимодействащи помежду си. Това отново прави нещата дуалистични, и в крайна сметка ограничени.
Необходимо е да се направи една огромна крачка напред с подход, използващ метод, който да не ни разделя един от друг.
Методът на единството е на разположение на всеки един от нас тук и сега. Какво ни отдалечава един от друг? Отговорт е – мисленето и привикването. Ние сме били отгледани като отделна самостоятелна единица. Всичко извън кожата ни сме привикнали да разглеждаме като нещо друго и чуждо. Тази гледна точка има огромна стойност за оцеляване в относителния свят. Тя не може да се пренебрегне, в същото време, тя ограничава перспективата ни и създава много страдания.
Всеки от нас пътува собствения си уникален духовен път.
Тук трябва да се подчертае, че единството не отрича и относителната гледна точка за разликата между мен и другите. Вместо това, тя значително разширява нашето разбиране толкова много, че дава една напълно нова перспектива. Когато се влюбим или правим любов, границите на егото се намаляват до известна степен и това за нас и нашите отношения е положително, но въпреки това то е и ограничено.
Само когато стените паднат напълно, единството придобива космически пропорции. То преобразява живота ни. Чувството да живееш в единство с всичко е толкова силно, че много хора, които се отварят към него, било спонтанно или чрез медитация, спират дотам. Те започват да виждат всичко през призмата на единството. Понятия, които са верни от гледна точна на относителността, се прилагат погрешно към ситуации, в относителния свят на причинно-следственото действие, Можете да видите и чуете за много „просветени“ хора с със страхотни бедствия в отношенията си.
Проблемът е в игнорирането на относителността. Има нужда да се пристъпи напред и човек да се научи как да пренесе и реализира абсолютния свят на единството във всекидневния живот в относителния свят.
“Формата е точно празнота, празнотата е точно форма’’.
Под празнота се има предвид света на единството, абослюта. Не същетвува абослют отделно от относителноста. Чрез относителноста ние разбираме за абсолюта.
Точно затова връзките ни с хората са много полезни и необходими. Чрез точно тази връзка, в която сме, можем да изпитаме недуалността, точно с този човек, с който сме.
Във връзка, в която и двамата са просветени, единството и различията са възприемат и са изживяни едновременно. За съжаление не е достатъчно да разберем това интелектуално. Недуалността трябва да се изпита директно от нас самите във всеки един момент. Просветлението не е нещо, което се придобива завинаги, то е процес, в който, момент след момент, ние сме отворени към разширения кръгозор на недуалността.
По същия начин просветлените връзки не се постигат един път завинаги. Те също изискват постоянна отвореност към единството и различията. Директният опит придобит от живеенето в единството между двама човека е толкова успокояващ, енергизиращ и освобождаващ, че ни позволява да изпитаме различията, индивидуалността и разделението, без да се чувстваме заплашени, изоставени, предадени и смачкани.
Парадокс е, че изживяването на абсолютната единност, подобрява нашата оценка и способността ни да разбираме и живеем в релативният свят на различията.
Някой би казал, че е много трудно да срещнеш човек, с който да споделяш еднакви възгледи за света и да имате абсолютна синхронност. Наистина това е трудно, и не се среща при всички хора. Но въпреки това, е важно да се разбере дори и да имате човек до себе си в абсолютна синхронност с вас. Всеки един от нас пътува по собственият си уникален духовен път. Въпреки че отвън погледнато, ние имаме хармония и синхронност, нашият опит е различен. Всеки един от нас ходи по пътя с различна скорост и получава различни уроци, които трябва да научи.
Животът е път, по който се минава сам. Няма никакво значение колко много обичаме нашия партньор, ние не можем да отнемем болката му, или да го направим щастлив, както и не можем да постигнем просветление вместо него. Затова дори и да пътуваме заедно, ние пътуваме сами.
Признавайки тази самота е от съществено значение за единството.