Има две неща, за които често може да прочетем в литературата, описваща природата на “Себе”. Първо там е егоистичният Аз, обозначаван с малка буква, както в „аз“. Другото е автентичното Аз или Висшият Аз, представен от голямо А, както в „Аз“. Този автентичен “Аз” генерира светлината в процеса на себе осъзнаването, а тъмнината сянката се хвърля от егото.
Всички имаме страна на себе си (или множество страни), които не искаме другите да виждат. Може за момент да и сложим име като например „тъмна страна“ или нашата “сянка”.
Мощните житейски събития могат да разкрият/раздвижат сянката
Ако се случи нещо в живота ни, което е достатъчно дълбоко, за да ни смути достатъчно, нашите тъмни страни могат да излязат на показ, и ние да ги видим.
Такъв тип тъмни страни могат да са: това че отлагате, или че губите прекомерно много време в определен сайт или игра, пиете и/или пушите, ревниви сте, критични сте към другите, депресирани или самотни.
Сянката и отношенията
Когато за първи път срещнем човек от противоположния пол и сме привлечени от него или нея, може да решим да започнем да се срещаме с него или нея. В началото всичко върви много гладко, тъй като всеки от нас внимава да не покаже тъмните си страни. Въпреки това, когато се сближаваме все повече и споделяме по-дълбоки чувства и по-смислени лични преживявания, ние показваме определени тъмни страни, които могат да „резонират” със някоя тъмните страни в партньора ни. Това често води до вътрешни и/или външни спорове и създава контра пункти в отношенията. Минава време и ние започваме да се чудим какво се е случило с нашата „перфектна“ връзка. Това, което не успяваме да разпознаем, е сянката, която е била там през цялото време и е чакала да бъде задействана.
Това е съвсем нормален процес, обикновено тъмните страни не са неща, които искаме да видят другите. Но какво ще стане, ако се опитаме да приемем нашите тъмни страни? Ами ако се научим да обичаме собствената си сянка? Ако се научим да я показваме? Какво би се променило тогава?
Това е толкова против обичайния ни подход, че може да изглежда дори невъзможно за нас. Да обичаме тъмните си страни? Абсурд! Обикновено искаме да ги скрием, да се отървем от тях и да забравим всичко за тях все едно никога не ги е имало.
За щастие има начини да се освободим от ефектите на сянката.
Но какво, ако вместо това опитате:
Да разкажеш на някой друг за твоята тъмна страна, позволявайки малко светлина в тази тъмна зона от живота ти.
Да бъдеш по-нежен със себе си и да виждаш тази страна от теб през “сърцето” си. Например, може би сте уморени и желаете да си починете, може би сте тъжни и искате някак да обелчите тази тъга. Гледайки по един любящ начин дори на тъмните ни страни ние смекчаваме отнопението си и намаляваме натиска върху самите нас.
Опитайте да бъдете състрадателни към вас самите, да не се държите грубо и себично. Ако можете да намалите тежестта на трудностите като си подарите малко любов, може би тъмната ви страна не е чак толкова лошо нещо, просто още едно преживяване в живота ви, или препятствие или урок.
Когато започнете да преминавате към тъмната си страна, направете пауза тук и си позволете просто да усетите какво се случва във вас дори и да е болка, вместо да се опитвате да обезболите или избягате от неприятното усещане което изпитвате, останете с болката и я усетете напълно. Потопете се в нея, с любопитство и любов.
Създайте добро отношение измислете смешка свързана с вашите тъмни страни, разкажете на другите, посмейте се заедно. Това е просто друга част от вас, няма от какво да се срамувате. А признаването им на други им помага да се свържат с вас по по-интимен начин. Освободете се по този любящ начин и ги прегърнете. Ще се почувствате по-цялостни от преди.
Ще дам пример със себе си.
Докато пишех по тема която ми напомняше на за човек с който съм бил емоционално свързан дълго време, си спомних, един момент в който половинката ми е била весела и усмихната. В този момент започнах да усещам повишаване на енергията в точката под пъпа така наречената Хара, Дантиен или втора чакра. След това усетих как тази енергия се движи от долната част на гърба на горе. Усетих любовта към този човек и я приех, след това я пуснах да продължи по пътя си и да отиде там, на където тръгнала. Усетих как се движи нагоре по тялото до върха на главата. Останах в това усещане и продължих да изпращам любов. Когато всичко свърши, просто се върнах към писането на темата си, но вече се чувствах по-лек и по-спокоен. Нещо повече, следващия път, когато се сетих за този човек, в мен не се случи нищо, нямаше никаква реакция, нито добра, нито лоша емоционална реакция. Което ми показва, че съм преживял напълно всички моменти свързани с определения човек и съм продължил напред в живота си. С това просто действие, бях извел една сянката на светлина и тя бе изчезнала завинаги.
Автор: Николай Петров 19/11/2019г