Отиваш си приятелко,
времето не свършва с теб.
Отивам си и аз,
времето не свършва и без мен.
Искра си, по пътя си,
успя да ме запалиш.
Ще те помоля, за миг в безвремие
да се потопим.
Да се усмихнем, мисленно дори.
За всичко друго да забравим,
и с поне една, незагасваща мечта.
към вечността, да се отправим.
Какво човек оставя на света?
Постоянно си повтарям –
Усмивка, спомен и рефрен.
Усмивка, спомен и рефрен
Автор: Николай Петров