от Николай Петров | авг. 30, 2017 | Стихове
Вплетен, подреден – Хаос! В плен. Изкривен от любовта – пред нея волята отстъпила отдавна… Силни ветрове и облаци безкрайни. По сив път трябваше да съм поел – През рамото ми хаосът поглежда. Взима превес, да рисувам ми отрежда – не дъга, а сивота на...
от Моник Валерѝ | авг. 30, 2017 | Стихове
Счупени клавиши на пиано, прах на мъртви пеперуди… Полепнали по дланите ти…. Бездиханни… Във съня потрепват от допира на вятъра… – Те просто спят! – Така ми каза малкото момиче с руси коси… Но то все още не знаеше истината,...
от Николай Петров | авг. 29, 2017 | Стихове
Любов – река. Тече не спира. Океанът чака я накрая Тъмен, черен и дълбок. Изпива всичко той. Не остава,неизпразнена душа. Вятърът вълни повдига, Хора самотни, отчуждени, Търсят, как душите да запълнят. В далечината, Остров от надежда. Не! Ами скала! Отдалеч се...
от Моник Валерѝ | авг. 29, 2017 | Стихове
Стъклени души счупени на толкова места Лежат в калта – Не спят, не дишат, не мечтаят…. търсят Бог…. или смъртта…. На болка И на вино, как ухаят…. Откъсват се от сънища И дни… къде са тесните пътеки? Банално близо и далеч, Кръстни...
от Моник Валерѝ | авг. 22, 2017 | Статии
Крило на птица,покрива мислълта ѝ.Тя спи сгушена във стари клони…Самотни мигли,капят във съня ѝ….Червени ивициот миналото, нахалнодраскат стените на душата.А там е тихо -Спят клавиши на пиано…..забравено червило,рисувадруга красота…. автор;...