от Николай Петров | окт. 31, 2017 | Стихове
Бавно танцувай със мен, с нежност на път към звездите. Влюби се само в душата. Вселената ни направи различни, обичай ме ти, както слънцето обича луната. Близо стой и докосвай ме дълго, дори атомите да полудеят помежду ни, да се оставим на тази омая, каквото и да се...
от Николай Петров | окт. 20, 2017 | Статии
Докато четете, опитайте да направите пауза, за миг да разширите вниманието си извън компютъра или телефона – можете ли да осъзнаете реалността на този момент? Преди няколко дни, направих страхотна вечеря, всичко беше супер вкусно, подправките в салатата бяха...
от Николай Петров | окт. 16, 2017 | Статии
„Лицата им изглеждат грозни, когато си сам“ – Джим Морисън The Doors Предполагам на всеки се е случвало да остане сам. Аз например, толкова съм свикнал да има хора около мен, че когато остана сам ми става странно, някак не-естествено, тихо и празно. Напреден...
от Николай Петров | окт. 11, 2017 | Стихове
Може всичко да простиш. Застрашаваш любовта ти със това. Гасне тя, по дребните неща. и сякаш вече не искаш да близо да седиш, Прегръдки и милувки да дариш. Чувствата идват и си отиват. Заливат ни като вълна, Оттеглят ни от миговете ценни, отмиват всички сетива....
от Николай Петров | окт. 10, 2017 | Стихове
Нищо не ми помага Да те видя каквато си Преизпълнен съм със мисли Утеха не намерих Ръцете ми растат Протягат се Опитват се да те прегърнат Устремени към тайните места Всякаш отделен живот и те си водят Каква присъда е това Те само пускат и нищо не държат Тръгна си...