от Николай Петров | авг. 30, 2018 | В гората, Стихове
В гората дива ягода. В тревата капчица роса. В небето мъничка звезда. Въздиша, после самота. През дългата нощ, падащата капка, казва какво мисля. Ягодата е дива и откъсната. Звeздите светят през деня. Свободен дух, не знае самота....
от Николай Петров | авг. 28, 2018 | В гората, В любовта, Стихове
Луната поглед ни отправя Надолу гледа, какво ли търси? Може би, копнежът на вятъра по облаците бели, желае да усети? Тайна има в нейното сърце. Аз поде нея си седя със Страхове от миналото, неразбрани. Чакам любовта, а нея все я няма. Луна над боровете. Глас по...
от Николай Петров | авг. 27, 2018 | В любовта, Стихове
Парче от душа в него живея. Затворен като в клетка, поглеждам навън. Планина виждам и къща с дърво. Ти и аз под него седим. Ах! Колко искам със теб да говоря За една оцеляла прашинка любов. Малко по-малко, парче по парче, троша се, изпадам през малката клетка. Макар...
от Николай Петров | авг. 9, 2018 | В живота, Стихове
Събираш опадали листа, Мечтите на дете. Прекрасен порив, разделен на две. После пък попиваш непаднали сълзи, на най-прекрасното лице усмивка чакаш да изгрее. Заради липсващата топлина. Да чувствам, не искам, вече да умея, а просто безстрастно да живея. Лъч светлина...