В любовта

Остави всички несигурности. Остави ги там пред вратата. Не спирай нито за миг. Просто влез,

Разделените ръцете усещат празнотата от Сърцата ни,  преди това здраво притиснати. После отново пълнота. В

Днес двама сме с души свидетели, на земния ни полет. Те пеят в нощта и

Студени вечери по тихи улици. Облак дъх, зад ъгъла на стара сграда. Биещо сърце в

Днес поканих любовта, не дойде сама. Усмихна се и влезе, разходи се във мен. Поканих

Видение отвъд очакванията Ангели спят, Бог пее мълчаливо. Спрял съм, а ти си  жива буря.

Земетресението беше явно. В сините очи на вечността помаха ми за поздрав ли, незнайно лъчистата

Идваш – едва съблечена. Виждам те – ефирна и спокойна! Пристига с теб аромат омаен,