РЪКА ЗА РЪКА

Буден бродя по света – сам се лутам ала и в нощта, изгубен – пустош! Самота! Отново ли ще е така? Страх сковава ми сърцето, с тоз ужас половин човек съм вече. Но ето заспивам,  и сънувам теб. В безвремието на съня, сме заедно сега – красота е тази приказка една!...