от Николай Петров | юли 31, 2017 | Статии
Жулиета къде видя си ти късмета,Че Ромео ти избра ипредначерта любовта ви клета. Нима остана неразбрана В скандали и кавгиФамилията ще изгори За радост всичко свършиБез някой да е умрялА само малко остарял Жалко че не разбраурокът лесен.Защо се толкоз...
от Николай Петров | юли 31, 2017 | Статии
Отмина нощта. Пътуване във грешна посока. Пристигнах на мястото, където се губи времето. Пропаст, а после бездна. Ако решиш да избягаш, ще дойда със теб. Името си забрави, заедно ще тръгнем. Ще стигнем ли? Въпрос, от който оставам без дъх. Да бъдеш помнен, живот...
от Николай Петров | юли 28, 2017 | Статии
Разгледах снимките ѝ в полунощ… очите ѝ бяха красиви, миглите черни ветрила. С едно мигване отнесе любовта ми към теб, някъде в тъмната страна на глупавите илюзии… Устните ѝ са плътни, червени, които сега целуваха мрака по твоето лице, а аз рисувах...
от Николай Петров | юли 28, 2017 | Статии
Black soul… Вчера ме попита къде е черно-бялата ми снимка изтрих я за да не виждаш тъгата попила в устните очите и скулите ми…. изтрих я за да възобновя себе си в прахта в лъжите в изпушените цигари от нервност в дните на болка и очертания на празните...
от Николай Петров | юли 28, 2017 | Статии
Във морето на моите мечти. Вятър подухва, минава през сърцето. Воала на всяка заблуда повдига. Любовта отнесе дори. Издуха я във дълбоки води. Дърво съм, което сянка не хвърля. Изморени крака на път без посока. Откъснато от сърцето цвете, С алена роса, се Клати се по...