Month: July 2017
Спомен за теб
Отмина нощта. Пътуване във грешна посока. Пристигнах на мястото, където се губи времето. Пропаст, а
Проекция на мислите
Разгледах снимките ѝ в полунощ… очите ѝ бяха красиви, миглите черни ветрила. С едно
Несбъднато цвете
Във морето на моите мечти. Вятър подухва, минава през сърцето. Воала на всяка заблуда повдига.
Лунна походка
Погледнах назад, по стъпките си минах пак, Целувка всяка, върнах. Преправих всичко до сега. Топче
Последен разговор с небето
Преуморени, ала одухотворени. За жалост пътят свършва, накъде? От задънената улица трябва да изляза, в друго поприще
Любов до край
В меркатнилната глава всяко нещо има си цена. Таз отплата на теб ти взе душата.