от Николай Петров | сеп. 28, 2018 | В живота, Стихове
Отиваш си приятелко, времето не свършва с теб. Отивам си и аз, времето не свършва и без мен. Искра си, по пътя си, успя да ме запалиш. Ще те помоля, за миг в безвремие да се потопим. Да се усмихнем, мисленно дори. За всичко друго да забравим, и с поне...
от Николай Петров | сеп. 20, 2018 | В живота, В любовта
Кажи ми две думи, Да ги запомня и повтарям. Обясни ми с тях, За любовта и светлината, за радостта и в тъмнината. За отношенията прости, в който разцъфва любовта ни. Кажи ми тези две думи нежно! За да мога песен от тях да направя, да я повтарям, и никога да не я...
от Николай Петров | сеп. 12, 2018 | В гората, В живота, Стихове
Под един шубрак, скрито, открих най-прекрасно цвете. Необикновено стана то за мен. Oблякох го в най-красивите мечти. Помислих си: -Колко прелесно си ти, не мога да си позволя да те откъсна, не би издържало сърцето ми това. Затова на раздяла, в душата си, с красотата...
от Николай Петров | сеп. 10, 2018 | В живота, Стихове
Ще ми подариш ли сън, в него отново да ни има. Да се сънуваме искам, в къщичката ни за двама. да си припомним там отново, че сме гости на този свят. Живота мен не спира да ме удивлява, От както в него каня всичко, което има на този свят. Радостта приветствам,...
от Николай Петров | сеп. 7, 2018 | В живота, Стихове
В гората тиха, съм безмълвен. Свидетел ми е само няма птица. От върха самотен, слизаш най-свободен. Разбрал си, не се живее, нито горе, нито долу. Живота е някъде там по средата. Да бързаш няма смисъл. Не е лесно, от полу скъсана снимка, да разбереш, как да ходиш!...