от Николай Петров | юни 28, 2018 | В живота, В любовта, Стихове
В тъмната стая, Светлина не ни трябва. Само нежна любов. Искам да слушам дъжда, и по нежната кожа да слизам за да мога после да се кача. Докосвам, потръпвам. За ключалката празна – намирам ключа. Събира се капка по капка, не се губи страста. Тогава разбирам...
от Николай Петров | юни 27, 2018 | В живота, В любовта, Стихове
В тъмната стая, Светлина не ми трябва, Искам само да слушам дъжда. Докато падам, Търся за какво да се хвана, Докосвайки те, се вдървявам. Намразил света, Любов все търся, да запълня дупката наречена душа. Съвсем сам, През пролука уплашено гледам,...
от Николай Петров | юни 26, 2018 | В живота, В любовта, Стихове
Лятото се отмени. Същото стана с радостта. Тя бе, но за миг приключи. Не остана време. Нещо хубаво да ни се случи. Вятърът, издуха ни в дълбоките води. Продължават да се вливат в тях, мощни притоци, реки. Не от щастие а от тъга, по неосъществени мечти. Въпреки това се...
от Николай Петров | юни 25, 2018 | В живота, В любовта, Стихове
Изпратил любовта, всяка следа от нея се загуби. Дъждът изми последната прашинка кал. Изцяло празен е света, дори и мен ме няма вече. В тишината, отнякъде се чу глас. Повика ме, да се обърна. На къде? – помислих аз, без път назад не мога, да се върна. Все пак ме...
от Николай Петров | юни 20, 2018 | В живота, В любовта, Стихове
Ти бе всичко, сега какво си, аз не зная. Затова те моля! Припомни ми пак онези хубави моменти. Да се върнем там с прекрасните мечти и комплименти. Когато бяхме един за друг, без ангажименти. Не моля те недей, Не искам да си спомням вече, нямам време за...