от Николай Петров | фев. 21, 2019 | разкази
След като се върна и внимателно седна. Погледна небрежно към събралите се войни, прииска му се да беше на друго място, някъде далеч през океана, който се виждаше зад прозорците на замъка. Спомни си онзи миг, когато погледна през дупката в плета на лятната градина...
от Николай Петров | фев. 14, 2019 | В любовта, Стихове
Очите ми, все още търсят те. Не знаят причина те, да те забравят. Ушите ми гласът ти помнят го, загубили представа те за времето. Сърцето ми подскача, лудо гони те. Не дава да излезеш от душата ми. Единствено свободни са ръцете ми От топлината на тялото ти –...
от Николай Петров | фев. 1, 2019 | В любовта, Стихове
Хайде заедно да преброим, едно две три и тъй нататък. Вятърът ще спре, Бурята ще отмине, едно две три и тъй нататък. Птица песен ще изпее Слънцето ще си легне, едно две три и тъй нататък В разбирателство дори и в тъмнината, остава ароматът на цветя. Автор:...