от Николай Петров | сеп. 30, 2019 | В любовта, Стихове
Дъждовни капки нежно падат, там сама, на стара улица една, без твоята топлина ръката ми усеща единствено дъжда. Гладки и блестящи, римските павета, видели те векове целувки и прегръдки. Блестят, сияят те, като блещукащи парчета от разпръсната душа. Да вали – си...
от Николай Петров | сеп. 19, 2019 | В любовта
Къде отиде любовта, нима се скри зад някаква си броня? В безопасност, но незнайно къде. Все пак далеч от набързо свитото, мокрото, студено гнездо. Не можеш да промениш грешника. Дори и празен ще продължи по пътя. Ала сега пред теб е на колене и се моли, да му отвориш...