от Николай Петров | апр. 26, 2018 | В гората, Стихове
Всеки ден Минавам като враг през този шумен град и си мисля за чистата любов Която започва пак Щом премина тънкия и праг На онази малка къща скрита във гората Припомням си и как, Целувка съм раздал там не една и в омайната им сладост душата се събира със душа...
от Николай Петров | апр. 24, 2018 | В живота, Стихове
С празни ръце съм се родил С празни ръце ще си отида всичко друго по средата заради мен се оплита и разплита от опита си както капка роса натежавам стръка трева накланям падам и се изпарявам Колко великолепно Живота ми бяга А аз все искам Към мълниите Като бог да...
от Николай Петров | апр. 19, 2018 | В живота, Стихове
Дали нещо в песента на славея подсказва, че някой ден ще напусне земята? Дали в моят смях и моята радост нещо подсказва, че съм преходен и идва края? Колко тихо може да бъде и в най-силната буря! Без окови! Без зависимости! На път да изчезна в безкрая. Автор:...
от Николай Петров | апр. 18, 2018 | Стихове
Вятъра разпилява косата ти. Приливи и отливи на емоции. Птици пеят, любовни песни Цветове валят по лицето ти Кратък миг едва го зърнах и вече отлетял е. Как да хвана миналото? Как да хвана бъдещето? Настояще просто няма! Кога отмина любовта? Празно сърце, Празни ръце...
от Николай Петров | апр. 17, 2018 | Uncategorized
В нова къща аз живея Пълна е с най-прекрасните мечти Не остана там какво да пазя Откак сърцето на теб си подарих За отворени врати Ключове безполезни, разпилях за едни брави безкрайни едва ги преброих Сега за Любовта си мисля Тя не е просто фраза а път...