от Николай Петров | ное. 8, 2022 | В любовта, Стихове
Дори най-красивата лампа, ако не свети на нас е само лампа. Дори най-прекрасната стая, ако не е изпълнена с нашата страст, си остава празна. Животът, ако не е изпълнен с любов е само живеене. С много любов на Моника. Николай Петров /...
от Николай Петров | авг. 2, 2022 | В любовта, Стихове
Там Гората, камъните, въздуха Дърветата, водата, Устия и морета. Гмуркане в областта на пъпа. Ляво, женско преплитане Пергамент жълт, открит и обшит, създаден за един бит информация. И ти беше там любов. В този непознат сън. Мраморирахме заедно дворец. За теб и за...
от Николай Петров | авг. 17, 2021 | В любовта, Стихове
С дълбокия страх, в ъгъла със сляпо сърце, останал сам. Затворил врати, прозорци завесил, за тъмнината, черта по черта в нея теб да рисувам, Докога, ще искам топла душа да открия. Празнотата си да запълня. Не разбрах ли, на света човек само тъга може да трупа....
от Николай Петров | ное. 24, 2020 | В любовта, Стихове
Остави всички несигурности. Остави ги там пред вратата. Не спирай нито за миг. Влез в храма, съблечи дрехите. Махни гердана, обеците, остани гола, покажи ми живота. Ела кожа в кожа, с теб съм жив. Пусни всичко, виж тези диви очи, на какво ти приличат? А релефните...
от Николай Петров | юли 29, 2020 | В любовта, Стихове
Разделените ръцете усещат празнотата от Сърцата ни, преди това здраво притиснати. После отново пълнота. В мекотата, свързани и в замъглените краища, кожата ти до моята кожа, Търкането и потта, премахват всяко съмнение. Изпълнени със дух издишаме в екстаз, след него...
от Николай Петров | юли 7, 2020 | В любовта, Стихове
Днес двама сме с души свидетели, на земния ни полет. Те пеят в нощта и вървят бавно, една до друга, огъня си пазят! За днес знам, за утре е друго. Но ти ела, ще те чакам. Донеси със теб и твоето море. Донеси, вълните и мира. Научи ме, открито да обичам. Утре, накъде...